15 май: Открит е Музеят на тракийското изкуство в Симеоновград

На 15 май 2009 г. официално е открит Музеят на тракийското изкуство в Симеоновград. На церемонията присъстват тогавашните президент на България Георги Първанов и министър на културата Стефан Данаилов. Събитието е уважено от Техни Височества Акишино – принцът и принцесата на Япония.

Симеоновград е град в Южна България, намира се в Област Хасково и е административен център на община Симеоновград. Градът е в близост до град Харманли, отстои на 33 км североизточно от Хасково и на 260 км от София.
Симеоновград е разположен в югоизточната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица, в близост до мястото, където се влива река Съзлийка.

Симеоновград е едно от най-старите селища в пределите на България. Градът има около осем хилядолетна история – от ранния период на новокаменната епоха до съвремието. Благоприятното географско разположение на града и мекият климат способствали за ранното му и непрекъснато развитие и историческо съществуване. В района на града са останали следи от тракийската, римската, византийската и българската култура.

Най-голямата забележителност от времето на траките в региона е намиращата се на 11 км югозападно от Симеоновград тракийска гробница при село Александрово и изградения до нея Музей на тракийското изкуство. В обширната площ на музея, която е 833 кв. м. разгърната площ, е представена богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.

Експозицията дава информация за тракийската гробница – история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха ( VI – І в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.

В местността Асара край днешния Симеоновград,на десния бряг на река Марица, върху естествено платовидно възвишение се е намирала и прочутата някога крепост Констанция – считана за най-ранният предшественик на днешния град, изградена първоначалоно от траките и преустроена през късната античност – IV в. сл.Хр. Тогава крепостта се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия,съществувал до началото на XIII в.

Ролята на Констанция като крупен военноадминистративен, църковен и стопански градски център нараства особено през ХІІ в. Арабският писател Идриси пише, че Констанция е бил голям и добре населен град и имал земеделски култури и многобройни обработени полета.

Градът е бил завладян за първи път от Хан Крум вероятно през 812 или 813 г.
Римският град – крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян, като част от кампанията за пълното освобождаване на българските земи от Византия, след което той насочва усилията си към Варна.

Според „История“ на Никита Хониат: „По това време Йоан с голяма и страшно въоръжена войска тръгнал от Мизия, обсадил Констанция и превзел твърде лесно този забележителен град в Родопската област. След като разрушил крепостните му стени, той тръгнал оттам и се разположил на лагер около Варна, обсадил града от всички страни и го превзел в шестия ден на Страстната седмица”.

Легендата за крепостта разказва,че тук е била резиденцията на последните римски императори.В подземията на крепостта те криели своите богатства.Когато варварите нахлули,крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго твърдината паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.Изглежда,че тази легенда е причината от дълги години крепостта да бъде прицел на иманярски набези,цялата ѝ площ е осеяна с изкопи.като на бойно поле…

Самата крепост обхващала площ от 10 хектара, разкрита е част от крепостната ѝ стена и две полукръгли и U-образни кули,които се намират от двете страни на входа на крепостта,от югозапад. В северната част на укрепения град се намират останките на голяма трикорабна, едноапсидна базилика от източен тип, датирана от IV в. Наличието на такъв храм тук, потвърждава становището за значимостта на „Констанция“ и като религиозно и духовно селище.

След разрушаване на града-крепост през март 1202 г. животът на селището продължава в местността „Градището“, на 2 км северно от днешния град и в съседство с гробището на квартал Злати дол, където има останки от средновековно селище от ХІІІ и ХІV в. и прилежаща към него църква. Мястото около днешния център на града, на левия бряг на реката, се заселва малко по-късно, през османския период.