Първият Фестивал на розата в Пловдив – чист резил

 

Днес по обед бе открит първият Фестивал на розата в Пловдив. Дано да е последният, ако ще е все такъв.

Фестивалът е част от пловдивските изяви, които трябва да лансират града като най-достойна европейска столица на културата 2019. Но нима това, което се откри днес, беше фестивал?

Можем да го опишем с четири изречения, а и те ще са много.

Фестивалът се откри без нито един производител на рози или на розово масло, но с народни танци на ансамбъл Тракия, каквито могат да се изиграят по

всякакъв повод. Участници във Фестивала са две козметични предприятия, които предлагат от мънички щандове продукти, в които има розови ухания, а също и двама занаятчии – майстор на стъкло и майстор на глинени съдове. В предверието на Градската художествена галерия има макет на розоварна от историческия музей в Казанлък и „килим“ от рози, който след два дни ще бъде насочен с ухаеща тъга към контейнера за смет. Точно до мястото на „фестивала“, има няколко исторически фотоса от стари розоварни, работели неизвестно къде.

Идеята за пловдивски Фестивал на розата всъщност не е лоша. В областта има много розови масиви и розоварни, Розовата долина е и в нашата област.

Едни от най-богатите пловдивчани през 19 и началото на 20 век са търгували с розово масло. Ароматът

на Пловдив е бил на роза, тъй като кварталът на изток от Цар Симеоновата градина представлявал истинска градина от рози и затова бил наречен Гюл бахча.

Там живеел в разкошна къща на днешната ул. „Иван Вазов“ Ботьо Митев. (В неговата къща срещу гимназия „Патриарх Евтимий“ се помещава днес детска градина.) Митов бил прочут с качеството на розовото масло, което продавал. Основна заслуга за него имала съпругата му. Тя била надарена със свръх обоняние и винаги разпознавала, когато към розовото масло било добавено масло от индрише. Розоварите се изхитрявали и разводнявали гюловото масло с тирише (така се нарича концентратът от индрише). Благодарение на носа си, съпругата на Михова можела да определи дори колко процента е примесът на тирише в розовото масло. В зимната градина на семейство Михови обичал да се разхожда самият цар Фердинанд, който бил приятел на големия търговец.

Разказваме тази история точно, за да подкрепим написаното по-горе, че Пловдив заслужава да има Фестивал на розата. В история на града има рози, в днешния Пловдив живеят търговци на розово масло. Дали са били потърсени за празника? Едва ли. А представяте ли си в какъв вълшебен аромат щеше да се потопи центъра на Пловдив, ако те бяха подредили шишенца със златно розово масло. Дори и разредено да е, за да е достъпно. А ако от Държавния архив бяха подготвили истински истории за розите, маслото и търговците на Пловдив?