3 юни: Да си спомним за прекрасната Невена Коканова

Ние, хората, не сме нищо повече от божии твари, озовали се за кратко на земята, споделя в последните си години актрисата

На юни 2000 г. една от най-красивите българки, прекрасната Невена Коканова ни напусна. Беше на 61 години. Отиде си толкова рано, покосена от рак. Последните си месеци изживя самотно в малкото селце Чомаковци в Габровския Балкан.

„Не ми трябва такава цивилизация, добре си ми е при бабите и дядовците тук“, цитира я в спомените си критикът Атанас Свиленов. “ Неуки ли били?! Та те познават най-висшата наука – Божиите закони, живеят според тях и са истински човеци. И аз, познала изкушенията на суетата, искам да се пречистя сред тях, да се пречистя под ясното синьо небе, сред птиците и сред всички незлобни божии твари. Защото и аз, и всички ние, хората, не сме нищо повече от божии твари, озовали се за кратко на земята“.

Невена Коканова бе сред най-ярките лица и личности на българското кино в годините на социализма. Нейната звезда изгря с образа на Ирина в „Тютюн“, който накара публиката да се влюби завинаги в нея. Когато бе Елисавета в „Крадецът на праскови“ изпълни образа със своята поезия за любовта, тъгата, радостта и скръбта, от която се умира. Невена Коканова можеше да изиграе ролята на фатална жена, добро момиче, подтисната съпруга, силен характер, крехко същество. Можеше да бъде всяка жена, макар че никоя освен нея не можеше да бъде Невена.

Тя не беше завършила академията и въпреки това стана голяма актриса. Появи се в киното от провинциална Дупница, за да се превърне в най-желаната актриса на България.

„Благодаря на Бога, имах много роли“, споделя в последните си години артистката. А и за мен бяха направени неповторими жестове, като този на Блага Димитрова, която написа „Отклонение“ специално за мен. Или на Коцето Павлов, който направи „Спомен за близначката“, пак виждайки мен като главна героиня. Това не са малки крайпътни камъни, а бая големи канари в една творческа биография – признава тя и отронва нещо покъртително вярно –  Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява“.