Прости, Боже, на журналистите, които се правят на баба Ванга

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Лоша беше седмицата, много дъждове валяха, много поразии направиха. И човешки жертви взеха по Варненско.  И се зашумя, разбира се. Не  както в далечните времена по мегданите и по кръчмите. Сега медиите са над всичко и са много. А не може да излезе вестник с бели страници, няма мълчаливо радиопредаване и тeлевизионно такова с бял и глух екран.

И в такива случаи схемата е ясна. Каква е причината? Божие наказание или човешки грешки. Да критикуваш Божието наказание се иска кураж, наблягаме на човешките грешки. Действията на варненския кмет са били неадекватни, каза премиерът. Може да ни поискате оставката и за това, че не можахме да спрем дъжда, каза на журналистите вицепремиерката.

Те и двамата са много авторитетни преподаватели в  Университета  по национално и световно стопанство. Не излезе успешен опитът им да се пробват в управлението на държавата и скоро ще се върнат в катедрите си. Нищо лошо в това. Поредната порция умни глави и изявени в своите специалности люде, които на собствен гръб и за своя сметка разбират колко е трудно в управлението да прокараш собствената си воля. Дори и когато си поставен на върха,  действията ти се предопределят не толкова  от твоя ум и опит, колкото от всесилните интереси. Всякакви интереси и от всякакъв мащаб – от геополитически до съвсем дребно егоистични. Нищо, ще дойдат други кандидати за властта, тя никога не е обезлюдена.

И медиите никога не си позволяват да бездействат. То, да правиш медия, е като да караш  колело, спреш ли да въртиш педалите, падаш. И затова –  говориш и пишеш, пишеш и говориш… И в това – нищо лошо. Ако го нямаше обстоятелството, че ти се налага да говориш и пишеш за много и много различни неща, а не можеш да бъдеш специалист по всичките тези неща. И току виж, без да се усетиш как, унесен в  писането и говорено си, си стъпил в кравешкото ако.

То, ако е само до тебе, ще се поочистиш, ще си притраеш, ще се отмирише. Ами когато, унесен в говоренето  и писането си, стъпиш в минно поле и взривиш спокойствието на много хора, какво се получава? Лошо се получава. Говориха и писаха, че Корпоративна търговска банка е застрашена много и всякакви журналисти. Защото те отразяваха говоренето на много и всякакви политици, и всякакви коментатори. Които политици и коментатори, угаждайки на интересите, които ги хранят, пропускаха да предупреждават излишно, че не са специалисти в областта на банките и финансовото дело.

И не само се размириса, застрашена е  банковата ни система от панически действия на вложителите, вече не според обичайната журналистическа всезнайковщина, а според специалистите Стоян Александров и Красимир Ангарски. Бившият финансов министър Стоян  Александров, величан от студентите си с прякора Малката Секира, отново беше безпощадно аргументиран в  становището си. Той подчерта, че всичките последствия от глупавото или злоумишлено  намесване на банките и банковите дела в политическите борби ги плащат обикновените хора. Получават по-малка лихва по депозитите си или ползват по-скъпи кредити. Ако и това не сме го разбрали, хак ни е да плащаме за глупостта си да си избираме глупави и алчни управници. Така или иначе, БНБ затвори за 3 месеца КТБ. Какво ще стане после, не се знае.

Но на медиите в никакъв случай не е простено безкритично да тиражират  вредните некомпетентности  на политиците. Да, но  в същия този мътен коментарен поток вървят твърденията, че и партийните и медийните първенци се кланят на едни  и същи капища – мощните икономически групировки. Нали до вчера така обсъжданата банка, нейният шеф Цветан Василев и Делян Пеевски, и неговите медии, бяха едно цяло.

Сега там вътре станаха някакви раздори, бившите съмишленици се обвиняват едни- друг в тежки грехове. И всеки от тях пита защо още прокуратурата не се е заинтригувала от другия. А откъде прокуратурата да е сигурна, че това не е поредният спектакъл? Завчера известната ни журналистка Веселина Седларска написа, че нашенската политика е в ръцете на двама души, които уж вече не се занимават с политика – Ахмед Доган и Иван Костов. На тях – не, но на г-жа Седларска може да се вярва.

Само  че журналистиката се страхува да не пропусне нито едно от всички тези всякакви твърдения и вече прегрява. Хубавото е, че през тази седмица беше измолена Божията закрила над нея. Беше отслужен в катедралния храм ” Св. Александър Невски” молебен за журналистиката по случай 170 години от родоначалието й и 120 години организирано журналистическо движение в България. От висок ранг свещеници се включиха в мероприятието. От висок ранг медийни специалсти сведоха глави  пред всепокоряващата  сила на Светия кръст. Прости им, Боже, те наистина си мислят, че  като се произнасят по всякаквите теми и търкат брадички  в  папионката,  са ти почти равни.

Е, не беше пропуснат и  дохристиянският поглед върху последните събития. Вестник „Струма” написа, че в разговор с украински пътешественик Баба Ванга е предвидила Варненския потоп. И свалянето от власт на  учените глави от УНСС е предвидила пророчицата. Това за  Доган и Костов още не го е казала, но има време.

А дали не е предвидила какво ще стане с комитета за защита на банкера Цветан Василев, оглявяван от Влади Въргала и включващ в списъците си известни български артисти и спортисти? Нима тези хора нямат право да се страхуват, че без финансовата  подкрепа на щедри дарители, те са нищо? Нали най-добрите български телевизионни журналисти се преместиха в телевизиите, които, кой знае защо, се помещават в една и съща сграда с обсъжданата банка.

А казала ли е Баба Ванга какво ще стане със строежа на стадион „Христо Ботев” в Пловдив? А какво ще стане със самия  футболен клуб „Ботев,” най-старият в  републиката? Ами с Николай Бареков и неговата партия какво ще стане?

Не че медиите трябва да се правят на Баба Ванга, нали за това си говорехме досега, но  отговорите на всички тези въпрси кой ще ги даде. Лоша беше и лоша ще си остане тази седмица и за някои от тях, но нали Господ дава двойни сили на оцелелите.