Доган, Костов и Сакскобургготски да се изведат от страната, посъветва Инджова
Защо Орешарски не подава оставка? Чака да получи тендовагинит ли?
Неформалните председатели на ДПС Ахмед Доган, на ДСБ Иван Костов и на НДСВ Симеон Сакскобургготски трябва да бъдат обявени за персона нон грата, поиска бившият служебен премиер Ренета Инджова пред Нова телевизия. „Това е важно за сигурността на гражданите и честността на изборите“, смята тя.
Тя припомни, че навремето като служебен министър-председател е събрала международните паспорти на депутатите, за да не „направят нередни за държавата неща“. Извеждането на тримата можело да стане по дипломатически път, защото България не трябва да си мисли, че е сама на сцената, и че сегашната ситуация не се наблюдава от Европа.
Росен Плевнелиев носи отговорността за състава и управлението на служебния кабинет, а „не политическите сили с техните председатели, които ще продължат да правят същото като през целия преход“, категорична е Инджова.
Според нея и сега, както през 1994/1995 г., когато бе служебен премиер първа точка в плана за справяне с кризата на новото слежубно правителство трябва да е справянето с престъпността. „Къде е Бисеров“, попита Инджова. Политикът от ДПС Христо Бисеров, срещу когото започнаха разследвания, не се е появявал в публичното пространство от няколко месеца, а сега има „димна завеса от скандали за забавление на публиката“.
„Държавата има нужда от управители, а не от консуматори на властта. Наддаването свърши“, каза още Инджова и добави, че за първи път вижда „плавно подаване на оставка на кабинет“.
„Защо Орешарски не подава оставка? Изглежда е заложник на незнайно кой. Какво го чакат? Да получи тендовагинит от подписване на договори, които после като се отворят, никой няма да иска да управлява държавата“, смята още бившият служебен премиер. (За любознателните: тендовагинитът е болест на опорнодвигателната система, получена вследствие на тежки физически натоварвания или при извършване на постоянно повтарящи се привични движения с малка интензивност – б.р.)
Тя очерта два варианта пред президента – бързо сформиране на служебен кабинет за „негова сметка, негова отговорност и негови прерогативи“ или „да се пусне по плоскостта на безкрайните споразумения, плавно падане на правителството“. Според нея до момента, за съжаление, държавният глава участвал във втория вариант – „да угоди на всички политически сили и тогава ще дойде големият крах“.