Концепция за директните плащания: Взимаме от 2.8 млн.€ от най-едрите фермери и ги прехвърляме към ПРСР

Най-малките стопанства, които ще получават субсидии, са 5 дка, но стопаните могат да се възползват от схема, по която да получат 1250€

Концепцията на Министерството на земеделието и храните за прилагане на директните плащания от 2015 г. представя абсолютно нова схема за разпределяне на милиардите евро от ЕС. През новия програмен период ще се разпределят от близо 1.3 млрд. през 2014 г. до почти 1.6 млрд. лв. през 2016 г. до 2020 г. 

Според публикуваната днес концепция

едрите фермери ще бъдат ощетени по два начина.

Първият чрез преразпределителните плащания, при което собствениците на стопанства до 300 дка ще получат най-големи плащания на единица площ. И вторият – чрез т.нар. прогресивно намаляване на субсидията. Втората схема предвижда субсидиите за фермерите, които получават годишно от 150 000 до 300 000 евро да бъдат намалени с 5%, а на тези, които взимат над 300 000 евро – с 10%. Спестените от това средства, които по предварителни сметки ще са между 1.8 и 2.8 млн. евро ще бъдат прехвърлени към Програмата за развитие на селските райони.

Основният мотив за новото разпределение на европейските средства е да се балансират помощите към стопанските единици, така че малките и средните ферми да получат повече средства.

Ето и най-важните моменти от Концепцията

„С прилагането на

Схемата за преразпределително плащане

може да се постигне по-равномерно разпределение на директните плащания между отделните групи бенефициенти, пише в концепцията.

Тази схема продължава параметрите, приложени през 2014 г. Завишеното подпомагане по схемата се насочва към първите 300 дка на стопанствата като се планира индикативната ставка да бъде около 15 лв./дка. Бюджетът по нея за 2015 г. ще бъде 55 889 146 евро.

С цел прилагането на максимално опростени условия се предвижда едностепенна ставка за всичките първи хектари. Размерът на конкретната окончателна ставка на декар ще се формира ежегодно като се отчитат всички допустими за подпомагане първи хектари по СЕПП, които имат бенефициентите по Схемата за преразпределително плащане. Прилагането на Схемата за преразпределително плащане ще спомогне за отговаряне на очакванията на българското общество и земеделската общност за избягване на ситуация, в която малък брой големи бенефициенти да получават по-голямата част от директните плащания и голям брой бенефициенти да получават незначителен дял от общата директна субсидия.

Концепцията на МЗХ предвижда в допълнение към прилагането на Схемата за преразпределително плащане

въвеждане и на прогресивно намаление на субсидията по СЕПП,

която може да получи един земеделски стопанин. С цел избягването на непропорционално високи суми да отиват при малко на брой големи бенефициенти и като по-справедлив подход за допълване на доходите на земеделските стопани ще се приложи инструмент за намаление на плащанията по СЕПП към един бенефициент – с 5% за сумите между 150 000 EUR и 300 000 EUR и с 10% за субсидията над 300 000 EUR.

Съгласно индикативните данни, базирани на информация от кампания 2013, при прилагане на инструмента за намаление на субсидията към големите бенефициенти се очаква обект на такова намаление да бъдат плащанията към между 216 и 346 фермера за различните години в периода 2015-2020 г.

Сумата, която се получава от това намаление е между 1.8 млн. евро и 2.8 млн. евро през отделните години и тази сума ще се прехвърли към Програмата за развитие на селските райони.

При прилагане на намалението на субсидията не се предвижда приспадане на разходите за заплати, данъци и вноски за социално осигуряване, свързани с трудовата заетост поради малък ефект за малък брой бенефициенти и много бюрократични трудности.

Общият профил на едно такова стопанство показва, че 98.99% от заявените от него площи са обработваеми земи, а при 239 от кандидатите 100% от заявените площи са обработваеми площи. Едва около 15% от тези кандидати отглеждат животни и 67 от тях са заявили площи с трайни насаждения. Отглеждането на растениевъдна продукция на големи площи с високо ниво на механизация в общия случай предполага по-ниско ниво на трудова заетост и като цяло занижени разходи за труд.

Прилагането на намаление на размера на директните плащания ще се отрази на стопанства с размер над 1829 ха  през 2015 г. като през годините този размер ще намалява в резултат от увеличението на единната ставка и ще достигне до 1463 ха през 2020 г.

Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори и генерирането на по-голяма добавена стойност в сектора се цели да се извърши посредством прилагане на

Схеми за обвързана с производството директна подкрепа,

използване на възможността за национално финансиране по Схемите за преходна национална помощ и въвеждането на специално плащане за памук.

До 2014 г. за обвързана подкрепа се отделяха само 3.5% от пакета за директни плащания. През 2014 г. пълният размер на максимално допустимата обвързана с производството директна подкрепа от 6.5% от средствата за директни плащания е насочена към животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. За периода 2015-2020 г. се предвижда прилагане на 13% обвързано с производството подпомагане за уязвими сектори, които претърпяват трудности като животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. В допълнение 2% обвързана подкрепа може да бъде насочена към протеинови култури. 

Концепцията за бъдещото прилагане на директните плащания предвижда страната да се възползва от възможността за

предоставяне на преходна национална помощ.

Преходна национална помощ може да бъде отпускана само на сектори, които през 2013 г. са били обект на национални доплащания. Не могат да се включват допълнителни сектори. Схемите и условията са идентични на тези, по които през 2013 г. са прилагани национални доплащания. Преходната помощ през 2015 г. може да представлява 75% от специфичните секторни финансови пакети, както са одобрени от ЕК за 2013 г. В следващите години преходната помощ е с 5% стъпка на намаление, т.е. за 2020 г. ще може да се предоставя 50% от пакетите за отделните сектори, така както са нотифицирани и одобрени от Европейската комисия (ЕК) за 2013 г.  Прилагането на преходната национална помощ ще предостави възможност за подпомагане на сектор „Тютюн” и допълнителни средства за животновъдството чрез продължаването на необвързаното плащане за говеда и биволи.

Опростяване на изискванията и достигането на подпомагането до повече земеделски стопани, които имат нужда от него се предвижда да се постигне чрез продължаване на прилагането на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) до 2020 г. и въвеждане на Схемата за дребни земеделски стопани.

Прилагането на СЕПП включва възможност за предоставяне на преходна национална помощ за периода 2015-2020 г. Тя би била важно средство за подпомагане на доходите на земеделските стопани с цел избягване на внезапно и значително намаляване от 2015 г. на подпомагането в определени сектори, които за 2013 г. са се възползвали от национални доплащания. С прилагането на схема без права на плащане се гарантира подпомагане на всички новостартиращи земеделски производители, а не само на кандидатите през първата година на прилагане на схемата.

С цел достигането на подпомагането до по-широк кръг от земеделски стопанства,

минималният размер на стопанствата, които могат да получават директни плащания се предвижда да бъде намален на 0.5 ха

за всички видове стопанства. Въвеждането на минимален праг от 0.5 ха за стопанство ще даде възможност директни плащания да получават и най-малките стопанства, включително тези с площи между 0.5 ха и 1 ха.

Прилагането на

Схемата за дребни земеделски стопани

с размер на стопанството от 5 дка нагоре със субсидия до 1 250 EUR цели да насочи подпомагане за повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите и за най-дребните земеделски стопани. Схемата се предвижда да допринесе за опростяване на изискванията за субсидиране. Дребните стопанства трябва да отговарят на общите условия за получаване на директни плащания. С въвеждането на новата схема за директни плащания за дребни земеделски стопани се планира да се повиши конкурентноспособността на малките стопанства, да се подпомогнат доходите и заетостта. Идеята на схемата е да се постигнат по-добри икономически условия за развитие на земеделието и да се повиши качеството на живот в селските райони и стандарта на заетите в малките стопанства.

Не се предвижда прилагане по Първи стълб на Схемата за плащане за райони с природни ограничения, като подпомагането за тези райони ще бъде концентрирано изцяло в Програмата за развитие на селските райони.

Необходимостта от подобряване на възрастовата структура на заетите в земеделието ще бъде посрещната чрез прилагането на

Схемата за плащане за млади земеделски стопани.

С цел стимулиране навлизането в сектора на млади хора, от 2015 г. ще бъде въведена отделна схема за млади земеделски стопани, които започват дейност в земеделието. По този начин фермерите на възраст до 40 г., получаващи директни плащания на площ ще имат надбавка от 25% от размера на плащането по СЕПП. Плащането се отпуска за срок от пет години, тъй като цели намаляване на трудностите в първоначалния период след създаването на предприятието.

В бъдещия период за допълнително директно подпомагане на младите земеделски стопани ще бъде отделен бюджет до 2% от финансовия пакет за директни плащания.

Надбавката се предвижда да бъде за първите 30 ха от стопанствата на младите фермери като по този начин се въвежда консистентност със Схемата за преразпределително плащане. Кандидатите за получаване на субсидия по схемата за млади земеделски стопани трябва да имат съответните професионални умения и познания, които да бъдат доказани: завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или средно икономическо образование със земеделска насоченост; и/или завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, или висше икономическо образование със земеделска насоченост; и/или удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство. По този начин се въвежда съгласуваност с изискванията на Програмата за развитие на селските райони и се намалява риска от изкуствено създадени условия за получаване на подпомагането.

„Зелените“ директни плащания

Всички държави в ЕС са задължени да използват 30% от своите национални тавани за директни плащания, за да отпускат, в допълнение към основното плащане, годишно плащане за задължителни екологични практики. Тези практики са под формата на обикновени, обобщени, недоговорни и годишни действия, които надхвърлят изискванията за кръстосано съответствие.

Тези изисквания са  диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочени площи. Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане, селскостопанските практики благоприятни за климата и за околната среда.

Диверсификацията на културите включва изискване за отглеждане на няколко различни култури в стопанството с цел избягване на монокултурното производство. Прилага се при стопанства с размер на обработваемата земя над 10 хектара. Стопанства с обработваема земя между 10 ха и 30 ха трябва да отглеждат поне 2 култури, като основната култура да не заема повече от 75% от общата обработваема площ. Стопанства с обработваема земя над 30 ха следва да имат поне 3 култури. Основната култура не следва да бъде на повече от 75% от обработваемата площ. Двете основни култури не трябва да са на повече от 95% от обработваемата земя.

Държавата има задължение да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000 и да въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани. Земеделските стопани не трябва да преобразуват и не разорават постоянно затревените площи, разположени в тези зони. Държавата трябва гарантира, че съотношението на ПЗП спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани не намалява с повече от 5%. Референтното съотношение като част от зелените изисквания се определя през 2015 г. и се следи на базата на заявените показатели през всяка следваща година до 2020 г. Задължението за запазване на референтното съотношение между ПЗП и общо декларираните площи е част от кръстосаното съответствие от 2007 г. и ще продължи да се следи през 2015-2016 г.

Държавата може да въведе задължение към фермерите да не преобразуват ПЗП без предварително разрешение като това задължение може да се отнася за общите площи извън екологично чувствителните зони, за които забраната за разораване е неотменима.

С изменение в Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ. бр.40 от 13 Май 2014 г.) беше направена крачка напред по отношение на решенията за бъдещото прилагане на зелените изисквания като беше въведена забрана за разораване на съществуващите постоянно затревени площи на територията на цялата страна, които са включени в слой „Постоянно затревени площи”. По този начин се цели изпълнението на изискванията на регламента за недопускане намалението на дела и размера на постоянно затревените площи в страната като особено важни ландшафти от екологична гледна точка.

Забраната за разораване на постоянно затревените площи представлява и нефинансова мярка за подпомагане и стимулиране развитието на отрасъл “Животновъдство”, който е признат за приоритетен за политиката на страната сектор.

Чрез забраната за разораване ще бъдат запазени постоянните пасища и по този начин ще се осигури необходимата база за развитие на пасищното животновъдство. Към момента задължението за запазване на пасищата като част от зелените изисквания ще бъде приложено на национално ниво и при неспазване на съотношението съгласно правилата на регламента ще бъде въведено и на индивидуално ниво.

Поддържането на екологично насочени площи се прилага при стопанства с обработваема земя над 15 ха – от 2015 г. най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Съобразно националната специфика ще бъдат отчитани следните Екологично насочени площи – земя под угар; тераси; ландшафтни характеристики; буферни ивици; ивици от допустими хектари по протежение на горски територии; площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация; площи с междинни култури или зелена покривка; площи с азот-фиксиращи култури. По отношение на екологично насочените площи, МЗХ ще приложи максимално широк подход при формирането на списъка с площи като по този начин се дават възможно най-много опции за земеделския стопанин да изпълни изискването.

Взетите национални решения по основните параметри трябва да бъдат обявени на Европейската комисия до 1 август 2014 г.

Свързани публикации: НАЗ ще се оплаче в Брюксел от „бутафорното“ обсъждане на директните плащания