Агро министерството: КЗК застраши 9 милиарда лева за земеделието

Комисията спря процедурата за избор на орган, който да одитира Разплащателната агенция

Аграрното министерство заведе дело срещу решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) във Върховния административен съд. Това оповести на интернет страницата си МЗХ. Причината е, че Комисията за защита на конкуренцията спря обществената поръчка на министерството по избор на орган, който да извърши сертификационен одит на Разплащателната агенция. Това поставя под заплаха близо 9 млрд. лева и може да дебалансира националния бюджет, твърди министерството.

4.5 млрд. евро висят и заплашват националната сигурност

„С така незаконно наложената мярка „спиране” и невъзможността за провеждане на процедурата за избор на Сертифициращ орган на Разплащателната агенция се застрашава националната сигурност на Република България, поради факта, че се поставят под риск приблизително 3 милиарда евро за период от 2014 г.- 2020 г., както и приблизително 1.5 млрд. евро изплатени средства от националния бюджет на Република България“, съобщава МЗХ. И уточнява, че при липса на сертифициращ орган няма да бъдат уравнени изплатените през 2012-2013 г. проекти по ПРСР и те ще останат за сметка на националния бюджет, „което ще доведе до сериозни последствия в бюджетния баланс на България“.

За липсата на одитираща компания алармираха наскоро бившите шефове на фонд „Земеделие“ Мирослав Николов и Виолета Александрова. Те предупредиха, че България е на път да загуби на 1 млрд. евро за изплатени вече проекти по ПРСР, които обаче трябва да минат през одит, за да бъдат изплатени от Брюксел.

Защо КЗК спря изборната процедура на министерството?

КЗК обяснява решението си, като се базира на жалбите на две фирми. Комисията приема за основателна жалбата на дружество „СЕМПЕР ФОРТИС“, което се оплаква от неясно описани изисквания към кандидатите и сертификатите, които те трябва да притежават.

Втората жалба в КЗК е подадена от „ДЕЛОЙТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Компанията се е обявила против друго условие, посочено от земеделското министерство: кандидатите да са изпълнили минимум 5 подобни договора през последните пет години.

КЗК счита за ограничително условието в документацията спрямо реализирания оборот от участниците, като е заложен единствено общ оборот, но не и т.нар. специален оборот – от изпълнение на договори със сходен предмет.

Отговорът на МЗХ

КЗК е наложила още на 10 юли временната мярка „спиране” на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на сертификационен одит на Разплащателна агенция на Република България”, открита с Решение № РД 52-34/11.06.2014г. на министъра на земеделието и храните.

От земеделското министерство посочват, че в КЗК са написали определението преди да изчакат
становището на МЗХ по искането за налагане на тази мярка. То е внесено на 11 юли по обед и в същия ден е заведено в деловодството на комисията. От МЗХ твърдят, че становището е внесено в срок, а КЗК преджевременно е взела решение по казуса, преди да разгледа позицията на министерството по спора.

„Поради това тежко процесуално нарушение се стигна до накърняване не само нашата възможност за защита, но и възможността за правилна и законосъобразна преценка на КЗК. Затова се възползвахме от законното си право на жалба, която бе депозирана чрез КЗК до Върховния административен съд, за което имаме вх. № към КЗК-797/17.07.2014 г. „, съобщава министерството.

То обръща внимание и на факта, че определението на КЗК описва възражения на „СЕМПЕР ФОРТИС“, които не фигурират в жалбата.

„В заключение отбелязваме, че настоящата обществена поръчка е напълно съобразена с Решение № 1647/11.12.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията и Решение № 3913/20.03.2014 г. на Върховния административен съд, поради което вярваме, че Върховният административен съд, ще върне поръчката към законосъобразния й развой и няма да се допусне, поради неприемливи интереси, да се стигне до тежките последици, за които споменахме“, завършва министерството.

 

И за да бъдем максимално точни и да не се подвеждат гражданите с неточна информация, трябва да поясним, че споменатата в статията отсрочка до 30 юли 2014 г., дадена ни от Европейската комисия, няма връзка с тази процедура.