21 юли: Армстронг стъпва с левия си крак на Луната

Олдрин произнася откъс от Евангелието, отчупва хляб, отпива вино

В 2:56 часа универсално време, 21 юли, 1969 г. Нийл Армстронг стъпва с левия си крак на Луната. Мигът е исторически за човечеството. Никога Луната не е била наблюдавана от толкова много хора, както в деня, когато новината обикаля земното кълбо. Петнайсет минути след Армстронг, Едуин (Бъз) Олдрин също се спуска на твърдата повърхност на спътника в „Морето на спокойствието“. По-късно въпреки забраната да се извършват религиозни ритуали на Луната, Олдрин отваря малка манерка с вино, изважда парче хляб, което носел със себе си, и произнася откъс от Евангелието. След което отчупва от хляба и отпива от виното, и става първият и единствен човек, извършил християнски ритуал на причастие на Луната. Нийл Арстронг не се включил в ритуала.

Оттогава до 1972 г., когато приключват американските мисии „Аполо“ към Луната, спътникът е достигнат от 12 астронавти. Кацането върху него си остава мечта на милиони и милиарди жители на Земята и на стотици астронавти.

Луната, Космосът, Бог винаги са били най-привлекателната загадка за хората. Уж ги виждаме, но не можем да ги стигнем, влияят ни, но не можем пряко да го усетим, близки са ни, но са толкова далечни.

Преди 45 години двама мъже все пак стъпиха на Луната и оставиха за пръв път следите от обувки върху нея. Поставиха и плоча от неръждаема стомана с размери приблизително 23 на 18 cm със съобщение, което гласи:

Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната, юли 1969 след Христа.

Така изглежда Земята, погледната от Луната

Ние дойдохме с мир от цялото човечество.

Плочата изобразява двете страни на Земята и е подписана от тримата астронавти и тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън. До нея е забито и американското знаме.

Въпреки че по повърхността на Луната са разпръсквани метални емблеми на СССР от руските космически апарати (започвайки с Луна 2 през 1959 г.), а американските астронавти забиват символично флага на САЩ в лунната почва, Луната е ничия собственост. Русия и САЩ са страни по Договора за използване на космическото пространство от 1967 година, който поставя Луната под същата юрисдикция, както е и откритото море (res communis). Този договор ограничава използването на Луната само за мирни цели, изрично забранявайки изграждането на военни съоръжения и разполагането на оръжия за масово поразяване (включително и ядрено оръжие) на нейната повърхност.

През 2007 г. Кен Джонстън, бивш ръководител на фотослужбата на лунната лаборатория на НАСА, публикува книга, озаглавена „Тъмната мисия – тайната история на НАСА“. В нея той показва снимки на лунната повърхност, които според него показват артефакти от разумна дейност, несвързана с мисиите на НАСА. Джонстън разказва, че е трябвало да изпълни поръчката на шефовете и да унищожи всички копия на оригинални лунни снимки  – десетки хиляди изображения на Луната. Той все пак запазва някои от тях. Част от снимките оставя за себе си, а повечето е предал на университета в Оклахома. На тези изображения се виждат няколко озадачаващи аномалии с ясно изразен изкуствен характер. Те  напълно потвърждават предположението за наличието на руини от сгради на древна цивилизация на Луната, което, разбира се, категорично се  отрича от НАСА.

По-късно друг бивш служител на НАСА, Ричард Хогланд, казва: „Вярвам, че проектът „Аполо“ потвърди съществуването на древна, но все пак човешка цивилизация на Луната. Тя е заложена от предците ни. Но ние успяхме да публикуваме само една малка част от информацията, получена от НАСА, че някога хората са населявали цялата Слънчева  система…“

Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 km. Лунният диаметър е 3476 километра. Всяка година тя се отдалечава средно с 38 mm от Земята. В същото време въртенето на Земята се забавя и земният ден се удължава с 15 µs всяка година. Тя е бедна на желязо и летливи материали, но вече е доказано, че има замръзнала вода.