6 август: Адът поглъща Хирошима
В 8:15 часа на 6 август 1945 г. вратата на ада се отваря над Хирошима.
Атомната бомба, наречена нелепо „Малгуганът“, се взривява на 580 метра над земята точно над детска градина в центъра на японския град. В него живеят около 255 000 души, от които 100 000 умират на място за секунди. Температурата в центъра на взрива е по-висока от един милион градуса. Огненото кълбо, което се образува е с диаметър 280 метра, температурата на външната му повърхност достига 5 хиляди градуса по Целзий, а налягането – 19 тона на квадратен метър. Деца, старци, вярващи, атеисти – смъртта покосява всички в центъра на града. Три дни по-късно, на 9 август, Нагасаки е втората цел на американския проект „Манхатън“.
Ние призоваваме Правителството на Япония да провъзгласи веднага безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и достатъчни доказателства за своите добри намерения за това. Иначе Япония я очаква бърз и унищожителен разгром.“
Правителството не проявява желание да приеме ултиматума. В него въобще не се споменава за атомно унищожение. Радарите на Япония прихващат самолетът, който нови „Малчугана“, но го пропускат, тъй като не виждат особена заплаха.
На 10 август 1945 г. японското правителство моли за примирие. Американските окупационни сили навлизат в Япония на 26 август. Капитулацията е подписана официално на 2 септември 1945 г. на борда на американския военен кораб „Мисури“.
Десет години по-късно в Хирошима е построен Музеят на мира. Той е в Мемориалния парк на мира в центъра на Хирошима. Музеят е от две сгради, където предимно чрез снимки се разказва за човешките страдания, причинени от пускането на атомната бомба над града.
Най-популярни в него са хартиените жерави на 12-годишната Садако, които след нейната смърт се превръщат в един от универсалните символи на мира. Болното японско момиченце е сгъвало птиците от хартия и ги съживявало с по капка от кръвта си, за да ги прати да носят мир на света. Садако е била изложена на лъчението едва две годишна. Десет години по-късно тя развила левкемия и в болничното си легло. Въпреки свирепата болка, момичето започнало да прави миниатюрните жерави, тъй като според източно религиозно поверие, ако успееш да сгънеш много хартиени птици, твоето най-силно желание ще се сбъдне. А желанието на Садако било да живее…
Проектът „Манхатън“ на Симеон Радев разказва всичко, затова, как една цяла държавна машина бива впрегната в усилията да се създаде адската бомба, оставиха своя отпечатък в съзнанието на всички японци. Вярно че те нападат вероломно Пърл Харбър, но жертвите и разрушенията там са несравними с нанесените от атомната бомба в Хирушима, а не трябва да се забравя и Нагасаки. Защото често се споменава само Хирушима, а в Нагасаки жертвите не са по-малко. Разрушенията също. Това е един от уроците на историята, които не трябва да се забравят. Да се помнят и припомнят, не само във връзка с идната 70-годишнина.