Пчелар: Двойни осигуровки? Защо искат да ни изгонят от страната

В момента земеделските производители плащат към 850 лв. годишно социални и здравни вноски. Ако станат 1500 ще се отпишем от регистъра, сигурен е Николай Гайдов

Моментална реакция предизвика вчерашната информация от Националната агенция по приходите за намерението да бъдат увеличени осигурителните прагове за земеделските производители и тютюнопроизводителите от 240 на 420 лева. Пчеларят Николай Гайдов, който е в УС на дружество „Акация 1899“ в Пловдив се обади в редакцията и каза следното:

„Не мога да повярвам, че обмислят нещо такова! Очевидно искат да ни изгонят от страната, защото у нас не е просто трудно да се живее, а е невъзможно. Току-що говорех с един млад колега. Той има 150 кошера, от които произвежда 3000 кг мед годишно. В нашия бранш 150 кошера означават голяма стопанство. Грижите са ежедневни, работата никак не е малко. Та, той ми каза, че напуска страната. Смята да замине за Германия. В преговори е с немски пчелар, който му обещава 2000 евро заплата. Колегата тук не може да си изкара и 300-400 лева месечно. Сметката е такава: 3000 кг пчелен мед се изкупуват от преработвателните фирми на едро за 5 лв./кг и то отскоро. Предишната едрова цена на меда беше 4.20 лв. (Пчеларите нямат право да продават пчелния мед на дребно, освен ако не участват в базари, каквито се откриват два-три пъти годишно – б.р.) Общо пчеларят ще получи 15 000 лв. От тях 6000 са годишните му разходи за транспорт, защото пчелините са извън населените места – кой където има наследствена земя. Годишните ни осигуровки като земеделски производители са към 850 лева. Като махнем и другите разходи по пчелина, наистина излиза, че трябва да живеем с по 300-400 лева на месец.

Тези, които сме регистрирани като земеделски производители, сме най-дребните в аграрния сектор. Големите земеделски фирми са вписани като дружества и плащат осигуровки върху съвсем различи доходи.

Сигурен съм, че ако осигуровките се вдигнат, така че да ни струват годишно към 1500 лева, повечето пчелари ще се отпишат като земеделски производители и ще минат в сивия сектор. Вярно е, че тогава няма да можем да кандидатстваме за субсидии по Националната пчеларска програма, след като вече не сме регистрирани. Но по тази програма, която е с общ бюджет от 10 млн. лв. за три години, помощите са по-малки отколкото бихме платили за осигуровки. 

До нас ли опря държавата, за да си попълни приходите в бюджета! Мислят ли въобще, когато предлагат нещо такова? Казват, че в земеделието имало пари, защото производителите получавали европейски субсидии. Тези помощи са незначителни за дребните фермери, каквито са огромната част от заетите в сектора.

Специално за пчеларите европейските субсидии са пълна мизерия. В Националната пчеларска програма бюджетът се формира 50 на 50 от национални и европейски средства. Колкото пари задели държавата, толкова добавя и Европейския съюз. Ако се отпишем като земеделски производители, бюджетът на програмата ще се свие, а това ще намали и субсидиите, които идват от Европа. Вдигнат ли осигуровките, приходите от пчеларите ще паднат точно защото колегите ще си направят сметката и ще се дерегистрират като земеделски производители.

Ако изпълнят намерението си и вдигнат осигуровките, ще загуби държавата, ще загуби и пчеларството. Ще загубят и потребителите, защото много колеги ще се откажат от тази дейност, която не им носи доходи за нормален живот.  

АгроПловдив направи опит да се свърже със Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ, но никой не отговори на телефоните в неделя предиобед.