30 септември: „Животът е средно добра пиеса със зле написано трето действие“

Още от 11-годишна възраст Труман Капоти се е подготвял да напише „Хладнокръвно“

През цялата си кариера, Труман Капоти остава един от най-обсъжданите и колоритни автори на Америка, съчетаващ литературен гений със склонност към бляскавия свят на висшето общество. Въпреки че той е написал само няколко книги, безупречния му стил и вникването му в психологията на човешкото желание е невероятно. Неговият пищен и добре документиран начин на живот често засенчва дарбата му на писател, но с течение на времето творбите му го надживяват. „Животът е средно добра пиеса със зле написано трето действие“, казва към края на живота си любимият на много хора автор. Той умира на 59 години, но ако имаше съдба на дълголетник днес щеше да навърши 90.

Роден в Ню Орлиънс на 30 септември 1924 г., Капоти е изоставен от майка си и е отгледан от възрастните си лели и братовчеди в Алабама. Като дете той води самотно съществуване, като се обръща към писането за утеха. За ранните си години споделя: „Започнах да пиша наистина някак сериозно, когато бях на единайсет. Казвам сериозно, в смисъл, че подобно на другите деца, които се прибираха вкъщи да се упражняват на цигулка или на пиано, или каквото и да било, аз се прибирах вкъщи от училище всеки ден и пишех около три часа. Бях обсебен от това“.

Като тийнейджър, Капоти е изпратен в Ню Йорк да живее с майка си и новия ѝ съпруг. Объркан от живота в града, той напуска училище и на седемнадесет годишна възраст започва да работи за списание The New Yorker. В рамките на няколко години той пише редовно за набор от издания. Един от неговите разкази, „Мириам“, привлича вниманието на издателя Бенет Сърф, който урежда  младия писател да подпише договор с Random House. Първата книга на Капоти „Други гласове, други стаи“ е публикувана през 1948 г. и младият автор получава мигновена известност с прозата си и своята откровена дискусия на хомосексуални теми.

С литературния успех идва и светската известност. Младият писател е миропомазан от елита на висшето общество и може да бъде видян на най-добрите партита, клубове и ресторанти. Той отговоря на тези, които го обвиняват в лекомислие, като твърди, че проучва бъдещата си книга. Късият му роман, „Закуска в „Тифани““ (1958) извлича голяма част от своето вдъхновение от тези преживявания. С публикуването му и последвалия хитов филм с участието на Одри Хепбърн, популярността и мястото на Капоти във висшето общество е гарантирано. Амбицията му обаче е да както популярен, така и велик, и така той започва работа по нов експериментален проект, който си представя, че ще направи революция в областта на журналистиката.

През 1959 г., Капоти се залавя да създаде нов литературен жанр – нехудожествения роман. „Хладнокръвно: Достоверен разказ за 4 убийства и последиците им“ (1966), книгата, която мнозина считат за неговия най-голям шедьовър, е историята за убийството на четиримата членове на земеделско семейство в Канзас през 1969 г. Капоти оставя богатите си приятели и отива в Канзас, за да се гмурне в живота на малкия град и да запише как те се справят с тази загуба. По време на престоя му двамата убийци са заловени и Капоти провежда интервю с тях. В продължение на шест години, той бива въвлечен в живота на двамата убийци и жителите на града, като прави хиляди страници записки. За „Хладнокръвно“, Капоти казва: „Тази книга е важно събитие за мен. Докато я пишех, осъзнах, че просто може да се намери решение на това, което винаги е било най-голямото ми творческо затруднение. Исках да произведа журналистически роман, нещо в голям мащаб, което би имало достоверността на действителността, непосредствеността на филм, дълбочината и свободата на прозата, както и точността на поезията“. „Хладнокръвно“ е разпродадена незабавно и се превръща в една от най-обсъжданите книги на своето време.

За да отпразнува успеха на книгата, Капоти се хвърля това, което мнозина наричат „партито на века“ –  прочутия „Бал в черно и бяло”. Този бал с маски в елегантния хотел Плаза в Ню Йорк, е трябвало да бъде върха на двете му литературни начинания и популярността му. Объркан от начина на живот на богатите и известните, Капоти започва да работи върху проект, който изследва интимни подробности от живота на приятелите си. Той получава голям аванс за книга, която е трябвало да бъде озаглавена „Сбъднати молитви“ (заради поговорката, че сбъднатите молитви причиняват повече сълзи, отколкото тези, които остават без отговор). Книгата е трябвало да бъде хаплива и до голяма степен фактически акаунт на бляскавия свят, в който той се премества. Публикуването на първите няколко глави в списание Esquire през 1975 г. предизвика голям скандал.

С тези първи кратки публикации много от неговите близки приятели и познати го изолират напълно. Въпреки, че той твърди, че работи по книгата (която мнозина си представят, че ще бъде най-великата му работа), шокът от първоначалните негативни реакции го изпраша в един омагьосан кръг от наркотици и алкохол, през което време той пише много малко.

Когато Капоти умира през 1984 г. на 59 години, той не оставя след себе си никакви доказателства, че е продължил работа по тази книга. Макар мнозина да смятат, че Капоти не се издига до пълния си потенциал, от това, което е написал, е ясно, че той е артист с изящен талант и визия.