„Възвишение“ на Милен Русков получи Наградата за литература 2014 на ЕС

Българският писател Милен Русков е сред 13-те лауреати на Наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г, които бяха обявени днес на Панаира на книгата във Франкфурт, информират от офиса на ЕК. Русков е получил отличието за романа си „Възвишение“.

С тази награда се отличават най-добрите новоизгряващи автори в Европа. Всички отличени автори получават по 5000 евро. Освен това наградата им осигурява допълнителна реклама и международна известност. Техните издатели получават стимул да кандидатстват за финансиране от ЕС за превода на отличените книги на други европейски езици с цел разпространение на нови пазари.

Милен Русков стана особено популярен в България и в частност в Пловдив с романа си „Възвишение“, който бе изигран за пръв път на театрален подиум при откриване на фестивала „Сцена на кръстопът“ мината година. Той бе поставен от Пловдивския драматичен театър и се превърна в хит на сезона. Самият роман пък е публикуван от пловдивското издателство „Жанет 45“.

Русков е роден в Бургас, писател и преводач е. Освен на „Възвишение“, той е автор е и на други два романа – „Захвърлен в природата” (2008, „Жанет 45”) и „Джобна енциклопедия на мистериите” (2004, „Жанет 45”).

Из интервюто на Милен Русков за в. „Сега“ (2009 г):

„България е една провинциална страна, в която хората все още смятат, че е много важно да се занимаваш с политика. Докато в по-старите капиталистически страни, както би трябвало да се наричат демокрациите, това е някак смешно вече. Така че медиите са съсредоточили целия си интерес върху политическото и всичко извън него е маргинално. Това се дължи донякъде на един вече остарял рефлекс. „Политическото“ беше интересно през 90-те години; тогава, така да се каже, се сложи този медиен стил, който работи и до днес. 

Втората причина книгите да не се превръщат в събития е ниският интерес на публиката към каквито и да било изкуства. Нека си го кажем направо – българската публика няма културни интереси. Нашата култура е култура на бедността, тя е култура на малък, дълго време слугувал народ, поради което същият този народ се интересува главно от цената на салама. В момента може да напишете гениална книга и тя да мине незабелязано. Има нещо много показателно във факта, че дори и в годините, които днес се признават за периода на разцвет на родната литература – от Освобождението до Първата световна война, също е имало минимален интерес към българската книга. Например „Островът на блажените“ на Пенчо Славейков е продаден в 270 екземпляра – произведение, което сега е класика. За да се създаде интерес, той иска известни исторически корени. Трудно ще ги намерите в страна, която не е преживяла Ренесанс, не е преживяла Просвещение и никога не е разбрала, че е добре да бъдеш свободен.“