Д-р Аргир Аргиров: Улових в снимка началото на живота

Искам да хвана в кадър добрите хора, които подминаваме

Д-р Аргир Аргиров е изпълнителен директор на МБАЛ „Пловдив“ (Окръжна болница) от 2009 г. Малцина обаче познават другото му амплоа – на човека с фотоапарата.

Прави снимки от дете, а медицинската му кариера е започнала далеч по-късно.

Лекарската му специалност е „Вътрешни болести“ и Здравен мениджмънт, а фотографската – „Футболни мигове“ и миговете изобщо.

Приятелите му и досега се питат кое управлява по-добре – болницата или фотоапарата? Истината е, че и с двете се справя отлично, защото познава слабите и силните им страни.

Досега с д-р Аргиров са правени интервюта единствено за болницата и лекарските практики. Но тъй като той е и забележителен фотограф, решихме, че не е честно фотографът да бъде непрекъснато в сянката на директора. Затова се обърнахме към непознатия за 99.9% от пловдивчани Аргир Аргиров – майсторът на снимки.

– Кое ви привлече към фотографията?

– Дружинната ръководителка другарката Семерджиева в училище „Димитър Полянов“ ми даде един фотоапарат „Любител2“ в 7 клас. Случи се, защото никой друг не беше проявил интерес. Взех го, понаучих нещо за снимането и … така до днес.

– Коя е първата ви снимка?

– Не помня, може би съучениците.

– Коя е любимата ви снимка?

– Труден въпрос! Аз снимам единствено и само за удоволствие. Доволен съм, когато мога чрез някоя снимка да зарадвам семейството и приятелите си. Дори познатите си! Фотографията

има много направления. Имам любими  репортажни снимки, а също и природни – на животни и птици. Спортните са ми слабост. Но също така някои архитектурни шедьоври – и известни, и неизвестни, съм снимал с удоволствие. Много се гордея с една снимка на моята племенница. В нея успях да уловя първите мигове от появяването ѝ на бял свят! Началото на живота ѝ. Мисля, че ще ми е благодарна цял живот!

– Как би изглеждала според вас фотографията на щастието? Направил ли сте такава?

– Всеки човек по своему е щастлив и по своему разбира щастието. Може би с много слънце, истински усмивки и цветя. Ще направя, обещавам! По принцип предпочитам репортажите и най-вече тези

на спортна тематика. А там понякога има много щастливи мигове.

– Кое е най-тъжното нещо, което сте снимал?

– Площадчето на село Бойково – порутена къща, цялата с некролози, беше през 2006г., но мисля, че подобен кадър може да се направи от почти всички български села.

– По какво се различават д-р Аргиров – директорът и Аргиров – фотографът?

– С фотоапарата сме едно цяло и зависим един от друг. Няма началници и подчинени. Това са единствените мигове, когато се откъсвам макар и за малко от напрегнатото ежедневие. Пълен релакс. Мислиш за самия кадър или ситуация, но това са приятни

изживявания!

– Имате ли любим цвят, който ви „хваща“ да го снимате, независимо от това в какво присъства?

– Жълто – черното. Фен съм на Ботев и имам доста снимки в последните години на любимия отбор! Както и жълто- синьото на Марица Пд.

– Какви сюжети ви вдъхновяват да вземете фотоапарата?

– Всичко, с което мога да покажа положителното в нашето ежедневие и най- вече добри и благородни постъпки, които много често подминаваме и бързо забравяме!  Инсуфициенцията в отношенията между хората, злобата, омразата, завистта, които властват в последните години – срещу тях искам да се боря и с фотоапарата.

– Бихте ли направил изложба със свои снимки?

– През 2009г. съвместно с моя брат направихме изложба в дните на Международния кинофестивал в Пловдив. През 2012г. Фотографска Задруга Пловдив организира две фотоизложби, в които също съм участвал. Ще дойде

време и за самостоятелна, не бързам.

– Кое събитие от днешния свят бихте искали да снимате?

– Знам, че за вас журналистите добрата новина не е новина, но аз искам да снимам и показвам добри хора с  добри постъпки!

– Коя е най-трудната ви снимка?

– Най- лесни са снимките от раздела „Семеен албум“. Оттам нататък всичко е трудно! Фотографията е изкуство и всеки се стреми да покаже нещата така както той ги разбира и усеща. А това не става само с едно механично натискане на бутона и нагласен апарат на АУТО. 

– Срещали ли си място, което ве е омагьосвало, къде е то и фотоапаратът хванал ли е магията?

– Света гора. Българският манастир „Свети Георги“. Невероятно място! Пуснал съм доста снимки във фотофорумите.

– Кое от детството си съжалявате, че не сте снимал?

– Имам доста снимки от детството, не си спомням за такива моменти.

 

 

 

 

 

Снимки на Аргир Аргиров