И Господ каза тази година на производителите: Ако искате доходи, направете оранжерии!

Създаването им е скъпо – от 60 хил. до 250 хил. за декар, но пък добивите могат да стигнат до 80 тона

Пламен Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), пред АгроПловдив

Г-н Димитров, според агростатистиката площите, заети с оранжерии са се увеличили пред 2013 г. с близо 1000 дка или с 10%. Как си го обяснявате?

Площите на полското производство кардинално намаляват, а увеличението на оранжерийното производство с 1000 дка не е кой знай какво. Отдавам го на това, че производителите най-после разбраха, че оранжериите гарантират доходи. Тази година дори и Господ каза, че е така. Знаете, имаше болести, градушки, наводнения. А в оранжериите продукцията се запази. Култивационното съоръжение гарантира до голяма степен доходите на производителя и именно заради това оранжерийните площи трябва да продължат да се увеличават. Трябва да влизат и нови култури, особено такива, които са за пряка консумация.

Какви култури имате предвид?

Освен домати и краставици, в оранжериите трябва да влязат пипер, зелен фасул, ягоди, патладжан, бамя, пъпеши и още редица култури. Така хем ще има по-богато видово разнообразие, хем ще се гарантират добивите, а и качеството на продукцията. В оранжериите вегетационният период на растенията може много да се удължи. През зимата няма да могат да се отглеждат и по-точно през ноември, декември и януари, защото това са тежки месеци с много големи разходи. Ние, оранжеристите, бягаме от тях. Особено през

декември и януари българска оранжерийна продукция в страната няма

Само тук-там има някои единични производители, които се хващат само ако могат да използват евтино гориво. Но не само горивото е лимитиращ фактор, а и недостатъчната светлина. Салати, репички, лук, спанак, ягоди – това може да се отглежда. Те също изискват отопление, но са далеч по-невзискателни към него отколкото стандартните оранжерийни култури – домати и краставици. Ако в оранжериите се отглеждат ягоди например, те ще излязат на пазара още през април заедно с гръцките. Ами тогава да видим какво ще правят търговците на гръцки ягоди! Но, за да отглеждаме ягоди в оранжерии са необходими нови сортове, нови технологии. Трябва да се заложат на стелажи, за да могат да дадат по 4 тона от декар. Така е във Великобритания. На един квадрат има шест пъти повече растения.

Казваме оранжерии, но те са различни. За нашите условия кои са по-добри – стоманено-стъклените или полиетиленовите?

Откак се занимавам с оранжерии този спор не е прекъсвал и не може да намери решение. България е на такова географско място, че позволява и едното, и другото. И всеки трябва да избере съобразно това, което иска да развива и получи, и най-вече съобразно кесията си. Стоманено-стъклената оранжерия дава възможност за целогодишно производство. Ако в полиетиленова оранжерия искаш да направиш такова производство, тя няма да е тунелен тип. Трябва да е блокова, както е стоманено-стъклената.

У нас казваме на тунелите оранжерии, а в Европа им казват соларки

Те пак са култивационни съоръжения, но технология на производство е друга, разходът е друг.

Колко пари са нужни, за да се създаде декар оранжерия?

Зависи какво иска да направи инвеститорът. Ако иска стоманено-стъклена оранжерия с модерна технология, с хидропоника и да гони добиви 40-50 тона от декар и повече дори, трябва да вложи 200-250 хил. лв. на декар. Ако иска да направи полиетиленова оранжерия с по-обикновено производство без високи технологии, може да мине с 60-70 хил. лв.

Нашите модерни оранжерии на световно равнище ли са като технологии?

За максимум 200 дка оранжерии можем да кажем, че са наистина на световно ниво. Те са новопостроени, с необходимата височина, техника. Всички останали са от 60-те години на миналия век. Истината е, че ако собствениците на стари оранжерии заделят необходимите средства за амортизации, ще минат на минус. Максималният срок на експлоатация е 20 години. В старите оранжерии всичко е подменено – проветрители, стъкла, системи, въжета …, но те са морално остарели. В България 40-45 тона краставици от декар се получават много рядко и с много усилия. Докато в Холандия берат 80 тона. Там оранжериите са с по-голям обем. Те са високи по 6-7 метра, много по-широки са, имат много по-добро регулиране на микроклимата, защото са херметично затворени отвсякъде – комар не може да влезе.

Във вашата асоциация членуват предимно големи оранжерийни производители. Колко са членовете ви и върху колко декара е производството им?

Нашите членове, които са малко над 40, имат към момента 2500 дка оранжерии, като съоръженията им са предимно стоманено-стъклени. Като изключим оранжерията в Сливен, собствениците на всички големи комплекси са ни членове. Проблемът е, че малките производители не изявяват желание да се включат в асоциацията. И по-точно – това е техен проблем. Защото такива сдружения като нашето са много по-необходими на малките производители отколкото на големите.

Колко е голям най-големият оранжериен комплекс?

Той е в Петрич и е 500 дка. Там работят шест фирми на едно място. Има и по-големи оранжерийни производители, но тяхното стопанство е пръснато на различни места, не е комплекс.

Къде е основният пазар?

Малко реализираме навън и то предимно в държави от Европейския съюз. По-голямата част от продукцията, около 90%, се продава у нас. Нашите цени на оранжерийното производители се изравниха с тези на европейските. Специално подчертавам, че говоря за цени на производител, защото на пазара е съвсем различно.

Онзи ден видяхме на пловдивски пазар розови домати за 6 лева. Това е 100% надценка!

Бива, бива, ама искат да вземат душата на човек!

Асоциацията проучила ли е какви субсидии получават оранжерийните производители в другите европейски страни?

Сумите всяка държава разпределя по различен начин.

Преди два месеца няколко организации поискахте земеделското министерство да промени съотношението между средствата за плодове и зеленчуци и тези за животновъдството при обвързаните плащания. Имате ли отговор по искането?

Вчера (на 4 ноември) бяхме в министерството, където ни представиха анализ на Института по аграрна икономика. Не искам да обиждам никого, но според нас анализът не почива на реалностите. Така че съотношението ще се запази: към 30% за зеленчуци и плодове и 70 – за животни.

Свързани публикации: Оранжерийната продукция показа над 73% ръст за година