При интензивно отглеждане черешите се изплащат за 9 година

Те се създават върху слаби подложки като Гизела 5, встъпват в плододаване по-рано, резитбите им са зимни, поливките ежедневни

При интензивно отглеждане на градини инвестициите се изплащат за 9 години. В сумата на разхода се включва всичко, за което се сетите – разсад, наем, труд, услуги, включително и правни съвети. А при екстензивното отглеждане срокът на възвръщане на вложените средства е 15 години.

Сравнението направи проф. д-р Куман Куманов, който е преподавател в катедра „Малиорации“ в Аграрния университет и в същото време работи в Института по овощарство в Пловдив. Вчера той изнесе лекция: „Интензивно отглеждане на череши: проблеми и възможности“ на семинар в Института по овощарство.

Според проф. Куманов у нас екстензивните градини с череши заемат много по-големи площи от интензивните, въпреки че според овощарите в последните пет години новите насаждения са предимно от интензивен тип.

Каква е първата и най-видима разлика между двата начина на отглеждане на череши?

В екстензивните градини дърветата достигат над 10 метра височина, докато в интензивния тип те са до 2-2.50

метра. Тази очебийна разлика предопределя и първото съществено предимство – разходът за труд, а също и сроковете за прибиране на реколтата. Малките дръвчета са много по-удобни за берачите.

Как се създава интензивен тип черешово насаждение?

Проф. Куманов разгледа няколко различни способа, които могат да ограничат растежа на дървото.

Единият е чрез напояване с регулиран воден дефицит при сух климат. Най-общо той се свежда до лишаване на дърветата в периода на най-усилено делене на клетките, който настъпва след цъфтежа. Този метод обаче е неприложим у нас тъй като пролетта обичайно е дъждовен сезон и водният режим не може да е под човешко управление.

Друг начин да се ограничи растежа на дървото е чрез резитба на кореновата система. Това е трудна операция, изисква използването на машини. Освен това носи и риск от заразяването на дървото с патогени. Като цяло методът е неприемлив, смята проф. Куманов.

Силните резитби и навеждането на скелетните клони дават частичен ефект и са трудоемък начин за ограничаване на силата на черешовото дърво. Използването на растежни регулатори пък стана все по-невъзможно заради законови ограничения.

Най-ефикасният метод

за създаване на интензивен тип градина е правилният подбор на подложка, според професора.

Основната подложка, използвана в миналото, е от дива череша, която се нарича още mMazzard. Наред с положителните ѝ качества на съвместимост и толерантност към културните сортове, тя има и недостатъци като чувствителност на суша и студ. А също така подложката предполага растеж на дървото до 10-12 метра.

При махалебката, която също е масово използвана за подложка, е установена късна несъвместимост с някои сортове. Тя изобщо не се използва в Белгия и Канада, в Германия едва 1% от черешовите масиви са върху махалебка.

При интензивното отглеждане на череши най-голямо приложение намира подложката Gisela 5. Общ недостатък при нея е претоварването с плодове и издребняването им.

Изводите след 10 години

 наблюдения на Гизела 5 открояват три критични фактора,

посочи проф. Куман Куманов. Това са резитбата, водният режим и минералното хранене.

При дърветата върху слабо растящи подложки резитбите са предимно зимни, когато дръвчетата са в покой. Отстранява се надвисналата слаба дървесина, в която клонките са по-тънки от молив. Премахва се около 20% от плодната дървесина, за да се избегне претоварването. Всички едногодишни клонки се съкращават с една трета, за да се стимулира разклоняването. Целта на резитбата е да се стимулира растежа и да се намали плододаването, обобщи проф. Куманов.

Напояването при градините върху слаби подложки изисква малки, но чести поливки директно в кореновата система. Трябва всеки ден да се прилага микронапояване, обърна внимание проф. Куманов.

Торенето при градини върху силни подложки е стандартно – в началото на вегетацията, след беритбата и т.н. При слабите подложки торовата норма се разбива на части, прецизно се дозира и се дава на дръвчетата чрез фертигация, т.е. чрез система за капково напояване.

Интензивното и екстензивното отглеждане – диаметрално противоположни

При екстензивното отглеждане, черешовите дръвчета встъпват в плододаване по-рано, при екстензивното – по-късно.

Натоварването на дръвчетата трябва да бъде намалено, а растежът стимурина за разлика от екстензивния тип, където е обратно.

Резитбите за просветляване са през зимата, докато при свободното отглеждане са предимно летни.

Поливките са ежедневни, а при екстензивните градини са през десет дни.

Торовата норма се дава по малко и на части, а при градините върху силно растящи подложки – в големи дози през голям период от време.