При интензивно отглеждане черешите се изплащат за 9 година
Те се създават върху слаби подложки като Гизела 5, встъпват в плододаване по-рано, резитбите им са зимни, поливките ежедневни
При интензивно отглеждане на градини инвестициите се изплащат за 9 години. В сумата на разхода се включва всичко, за което се сетите – разсад, наем, труд, услуги, включително и правни съвети. А при екстензивното отглеждане срокът на възвръщане на вложените средства е 15 години.
Сравнението направи проф. д-р Куман Куманов, който е преподавател в катедра „Малиорации“ в Аграрния университет и в същото време работи в Института по овощарство в Пловдив. Вчера той изнесе лекция: „Интензивно отглеждане на череши: проблеми и възможности“ на семинар в Института по овощарство.
Според проф. Куманов у нас екстензивните градини с череши заемат много по-големи площи от интензивните, въпреки че според овощарите в последните пет години новите насаждения са предимно от интензивен тип.
Каква е първата и най-видима разлика между двата начина на отглеждане на череши?
В екстензивните градини дърветата достигат над 10 метра височина, докато в интензивния тип те са до 2-2.50
метра. Тази очебийна разлика предопределя и първото съществено предимство – разходът за труд, а също и сроковете за прибиране на реколтата. Малките дръвчета са много по-удобни за берачите.
Как се създава интензивен тип черешово насаждение?
Проф. Куманов разгледа няколко различни способа, които могат да ограничат растежа на дървото.
Единият е чрез напояване с регулиран воден дефицит при сух климат. Най-общо той се свежда до лишаване на дърветата в периода на най-усилено делене на клетките, който настъпва след цъфтежа. Този метод обаче е неприложим у нас тъй като пролетта обичайно е дъждовен сезон и водният режим не може да е под човешко управление.
Друг начин да се ограничи растежа на дървото е чрез резитба на кореновата система. Това е трудна операция, изисква използването на машини. Освен това носи и риск от заразяването на дървото с патогени. Като цяло методът е неприемлив, смята проф. Куманов.
Силните резитби и навеждането на скелетните клони дават частичен ефект и са трудоемък начин за ограничаване на силата на черешовото дърво. Използването на растежни регулатори пък стана все по-невъзможно заради законови ограничения.
Най-ефикасният метод
за създаване на интензивен тип градина е правилният подбор на подложка, според професора.
Основната подложка, използвана в миналото, е от дива череша, която се нарича още mMazzard. Наред с положителните ѝ качества на съвместимост и толерантност към културните сортове, тя има и недостатъци като чувствителност на суша и студ. А също така подложката предполага растеж на дървото до 10-12 метра.
При махалебката, която също е масово използвана за подложка, е установена късна несъвместимост с някои сортове. Тя изобщо не се използва в Белгия и Канада, в Германия едва 1% от черешовите масиви са върху махалебка.
При интензивното отглеждане на череши най-голямо приложение намира подложката Gisela 5. Общ недостатък при нея е претоварването с плодове и издребняването им.
Изводите след 10 години
наблюдения на Гизела 5 открояват три критични фактора,
посочи проф. Куман Куманов. Това са резитбата, водният режим и минералното хранене.
При дърветата върху слабо растящи подложки резитбите са предимно зимни, когато дръвчетата са в покой. Отстранява се надвисналата слаба дървесина, в която клонките са по-тънки от молив. Премахва се около 20% от плодната дървесина, за да се избегне претоварването. Всички едногодишни клонки се съкращават с една трета, за да се стимулира разклоняването. Целта на резитбата е да се стимулира растежа и да се намали плододаването, обобщи проф. Куманов.
Напояването при градините върху слаби подложки изисква малки, но чести поливки директно в кореновата система. Трябва всеки ден да се прилага микронапояване, обърна внимание проф. Куманов.
Торенето при градини върху силни подложки е стандартно – в началото на вегетацията, след беритбата и т.н. При слабите подложки торовата норма се разбива на части, прецизно се дозира и се дава на дръвчетата чрез фертигация, т.е. чрез система за капково напояване.
Интензивното и екстензивното отглеждане – диаметрално противоположни
При екстензивното отглеждане, черешовите дръвчета встъпват в плододаване по-рано, при екстензивното – по-късно.
Натоварването на дръвчетата трябва да бъде намалено, а растежът стимурина за разлика от екстензивния тип, където е обратно.
Резитбите за просветляване са през зимата, докато при свободното отглеждане са предимно летни.
Поливките са ежедневни, а при екстензивните градини са през десет дни.
Торовата норма се дава по малко и на части, а при градините върху силно растящи подложки – в големи дози през голям период от време.
Някой чел ли е внимателно публикацията на видния учен. Професора сигурно бърка мерните единици.Ако някой , дори и професора може да покаже черешова градина с височина 10-12м съм готов да поднеса извиненията си. Това обаче за мен са празни приказки, не съм виждал градина с височина на четириетажна сграда.
„При екстензивното отглеждане, черешовите дръвчета встъпват в плододаване по-рано, при екстензивното – по-късно.“ Не съм професор а прост агроном с отлична оценка по овощарство поставена от истински професор Пепелянков, и се питам такива професори ли обучават сегашните студенти – горко им.
Ако това е платена публикация разбирам редакторите, но ако не е – жалко за медията. Мисля, че трябва да има публикации отговарящи на истината за да се помага на търсещите информация.
Извинете ме за грубостта, но не се сдържах да не коментирам набедените учени.
с уважение.
ok