Защо банкерите са злодеи в литературата?

На Никулден празнуват и те – пазителите на щастието за мнозина

Днес на Никулден празнуват и банкерите. Уж професията е солидна и респектираща, но защо в изкуството банкерите най-често са коварни злодеи? От Шекспир през Достоевски до Джоан Роулинг?

Във „Венецианският търговец“ евреинът лихвар Шейлок зловещо поиска жива плът от длъжника. Еврейката скъперница Альона Ивановна  и сестра паднаха от ръката на мислителя Радион Радионович в „Престъпление и наказание“ на Фьодор М. Довстоевски. Дори Джордж Лукас посегна на банкерското съсловие и в „Междузвездни войни“ банкерът беше сплескан, с алчен гърбав нос, страхлив и подмолен. Авторката на „Хари Потър“ пък реши, че най им подхожда да са вероломни таласъми и ги вкара в банката на магьосниците „Гринготс“. Дан Браун също им се нахвърли в „Шифърът на Леонардо“. Може би Артър Хейли поизми донякъде образа им в романа „Банкери“. Но, така или иначе, в изкуството банкерът почти винаги е белязан от „тъмната страна на силата“. Той може да те предаде, да те нападне с нож в гърба и в безлунна нощ да зарие трупа.

В днешно време двама банкери у нас с лекота се трансформираха в образа на рогатия – Цветан Василев и Иван Искров. Тежко е, но очевидно може да се преживява и така. Изглежда това е орисията на хората, избрали да печелят, работейки с пари.

Историята разказва, че първите банкери са се появили във Вавилон преди повече от 3000 г. Тогава като разменна единица на стоките се е ползвало злато, а тежкият метал не бил нито удобен, нито безопасен за пренасяне по търговските пътища. Първият банкер измислил системата така: търговецът оставял златото при него, а той му издавал пергамент с подпис и печат, върху който се описвало теглото на благородния метал. Срещу тази „разписка“ депозантът на злато можел по всяко време да си го получи обратно.

Нататък системата се развила в търгуване на разписки, които били далеч по-удобни за ползване от златото. Въпреки, че скъпоценният метал не им принадлежал, пазачите му започнали да го дават на заем на други търговци, които им изплащали процент за използването му. По-късно тези довереници на скъпоценности станали известни под името лихвари.

Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът банкрут се появява от аналогично от banca rotta, което означава счупена пейка или банка, прекратила дейността си.

Лихварството се е считало за грях както в религията на евреите – юдаизма, така и от исляма, а също и от християнството.

От историята са известни редица исторически личности които се противопоставят на лихварството, като от ново време най-известната от тях е на фюрера Адолф Хитлер, който според спомените на съвременниците си е ненавиждал лихварството, свързвайки го с омразните му еврейски банки и високата лихва. Въпреки това дори той не посмя да нападне Швейцария, където и съюзниците му, и враговете му, пазеха богатствата си.

В някои страни и днес лихварството се преследва като престъпление. В Иран и Пакистан е забранено, а в Германия се наказва с до 3 години лишаване от свобода, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода от 6 месеца до 10 години.

И след тези бележки да припомним –  днес е празник и на банкерите – една от най-важните и необходими професии в света, защото точно те съхраняват енергията на икономиката – парите. Може да се каже, че те оперират и с щастието на мнозина, защото в Светото писание е казано: „Там където е богатството ти, там ще бъде и сърцето ти“.

Честит празник!