В Пловдивско засяхме едва 50% от миналогодишните площи, а наводненията ще ги намалят още

Ако в България земеделците се подпомагат чрез застраховки с участието на държавата, фермерите щяха да получат реални обезщетения и доходите им щяха да са „на светло“  

Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопрозводителите, пред АгроПловдив (телефонно интервю)

Здравейте г-н Вукодинов! Получи се информация, че община Съединение, където е и вашето стопанство, е наводнена от четири язовира. Каква е ситуацията?

Свикнахме сме да се оплакваме от стопанисването на язовирите, но истината тук е, че водосборът е толкова голям, че не е въпрос на стопанисване. Имаше критично напрежение, но слава Богу, в самия град Съдинение нямаме трагични последици. При посевите ситуацията е по-различна, проблемът тук изобщо не е малък. Той дори е от два-три месеца. Между 50 и 70 процента от площите са залети. Специално за Пловдивска област нещата са зле, защото тук успяхме да засеем едва половината от площите, които засяхме миналата есен. За цялата страна намалението е с 20-30%, но за Пловдивското поле е 50 на сто. Някои зърнопроизводители се надяваха, че времето ще даде възможност да си довършат сеитбата. Но то не даде. А сега и тези нови наводнения.

Колко сериозни са наводненията от днес? Могат ли да загинат посевите заради тях?

Ако в следващите 24 до 48 часа водата не се оттегли, ще загинат. Но има и друго. Може водата да се оттегли и да настъпи рязък студ. Тогава житните ще се изтеглят, а това означава загуби. Още когато сеехме, забелязахме, че има заблатени участъци. Поне 15% от площите ще са напълно пропаднали, но не очаквам компенсации за тях.

Защо? 

Защото не са на едно място, а са на петна. Но компенсациите, които държавата предоставя, така или иначе покриват много малка част от щетите. Причината е, че в бюджетът се заделят, примерно казано, 15 млн. лв., които в година като тази, след като се разпредели към всички пострадали, се оказват нищожна помощ. Проблемът е дълбок, а ние не сме намерили най-добрия начин за решаването му.

Какъв е той, според вас?

Превенцията на риска трябва да бъде изведена като оценка, застраховка и възможност за подпомагане. В САЩ този модел е разработен много добре с помощта на държавата и чрез застраховките. Именно по този начин Америка стимулира своите селскостопански производители и с никакви други субсидии, като изключим експорта, разбира се. Там има две нива на застраховане. Първото е срещу рязко падане на пазарната цена на земеделската продукция. Второто е срещу загуба на доходи. За втория тип застраховане ще дам пример. В застрахователната полица, която да кажем е 15 лева, държавата плаща 9 от тях, а фермерът 6 лева. Застрахователят обещава обезщетение върху доходите, които би получил в нормална година производителят. Те са около 150 лева. Ако фермерът получи по-малко от тази сума, застрахователят изплаща разликата между реалния нисък доход и 150-те лева. За да се случи всичко това обаче земеделският производител трябва да е с счетоводство „на светло“. Тоест, той трябва да плаща реални данъци на държавата, което пък увеличава нейните приходи. По мои сметки, ако в България се въведе този начин на подпомагане, това би струвало на бюджета 500-600 млн. лв., като в тази сума включвам и административните разходи.

Но това не са правилата на Европейския съюз! Как можем да го приложим като сме част от общността?

В новата Програма за развитие на селските райони има заложени подобни плахи възможности.