Рисът се завърна в българските планини
Една красива дива котка се завръща в българските планини. Рисът, който е много трудно проследим, напоследък все по-често попада в обектива на фотокапаните.
Доскоро се смяташе, че рисът е един от изчезналите видове у нас. Но вече са засечени отделни животни да навлизат на наша територия. Сигурни данни за размножаване на вида обаче няма. В миналото е бил многоброен и до началото на ХХ век се е срещал в почти всички наши големи планински масиви – Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Родопи, Витоша, Странджа. След това е избит напълно.
Рисът има интересна биология – потаен, с остро зрение и слух. Може да забележи летящ орел от 4 км и да чуе чупенето на съчки далеч в гората. Катери се леко, а широките му лапи му помагат да тича и в много дълбок и мек сняг. Рисът е най-голямата европейска котка, но е сравнително дребен, спрямо другите представители на семейството. Той мяука и мърка като домашна котка и често звуците издавани от дивите котки, могат да бъдат сбъркани с него, пише biodiversity.bg.
Неоспоримо доказателство, че рисът броди из българските планини предоставят поставените фотокапани.
През погледа на фотокапаните гората съвсем не е толкова тиха, колкото изглежда, когато ние, хората, пъплим по нейните склонове. Често животинките си правят селфита, без да подозират. Отново тези камери запечатват по 3-4 преминавания на рисове годишно, съобщава Нова телевизия.
В Осогово е мястото, където най-често се документира този вид. Предишни години тук е снимана и бременна женска, но за съжаление малки все още нямаме документирани. Ако в планината бродят рисове, за ловците това е знак, че има разнообразие от дивеч. Въпреки това в миналото това животно на много места незаслужено се е считало за вредител. От средата на миналия век рисът е обявен за изчезнал вид у нас. Появява се едва през последните години в пограничните планини на Западна България, в района на Драгоман и в природен парк „Българка”.
Завръщането на котката може успешно да се използва в туризма. Цял регион би могъл да рекламира своите природни дадености с лика на животното.