Преди 95 години е предаден легендарният белогвардейски адмирал Колчак

„По-добре да предам златото на болшевиките”, заявил на съюзниците си адмиралът, преди да бъде предаден от тях на новата власт

Преди 95 години, преследван от Червената армия, върховният управител на Русия адмирал Александър Колчак окончателно губи контрола както над армията, така и над правителството. Електронното издание на Gazeta.ru ни връща назад в историята и ни припомня за онези събития и това как е предаден и убит един от легендарните ръководители на бялото движение.

В началото на 1920 година работническо-селската Червена армия се приближила към приключване на Гражданската война в Русия, благодарение на успешно водените военни действия на няколко локални фронта. В това число бил и Красноярският край, където след редица неуспехи се оттеглят по-голяма част от белогвардейските войски командвани от Владимир Капел. Той се установява там за кратко, тъй като подчинените му започнали да дезертират, или отказвали да се бият в студа и мразовитото време.

Напред била железопътната станция на Иркутск, в близост до която се намирал влакът на Върховния управител и върховен главнокомандващ на войските на Русия Александър Колчак, който превозвал и остатъка от златото на страната.

Един от лидерите на бялото движение генерал – Дмитрий Филатов, по-късно си спомня, че мъжете, пътуващи по двама или трима на шейни, били готови да изоставят пушките си веднага щом скочат от шейните. „При това не всички имали оръжия или куршуми. Само двама или трима”, пише той. Освен това по време на военната кампания конфронтацията между белите и техните съюзници от Чехословакия непрекъснато се задълбочавала. Последните осъзнавали безнадежността на ситуацията и се стремели да се върнат в Европа, отнасяйки част от златото на Русия. Накрая се прибавили и проблемите с недостига на оръжие.

В същото време ръководния състав на различните военни формирования не бил посветен в това, че още на 3 януари до адмирал Колчак достигнала телеграма от върховното правителство, в която то го призовавало да се откаже от властта в полза на Антон Деникин.

„Не подлежи на съмнения, че адмирал Колчак бил разколебан заради съдбата на превозваното злато. Не можело и да става дума за прехвърлянето му на шейни, но и не можело да се продължава по-нататък с него. Пътят напред водел към враждебно настроените чехи, а и населението не било в безопасност. Достигнеше ли Колчак заедно с министрите и златото до Иркутск, златото можеше да бъде спасено, а той да оцелее. Историята обаче решила друго”, пише Филатов. И нищо не можело да се промени.

На 7 януари, три дни след началото на военна операция, Красноярск бил превзет от Червената армия. В това време Колчак се намирал в Нижне Удинское между Красноярск и Иркутск. Според Филатов в това време „в ръцете на Колчак не се намирали нито армията, нито административния апарат”. Това се обуславяло от факта, че от своя влак Колчак едновременно се опитвал да дава указания и на правителството в Иркутск, и на намиращите се напред войски. Адмиралът бил изключително заинтересуван за съдбата на останалото злато, което не можел да претовари на шейни, а не искал да го даде и на своите съюзници. Генерал Морис Жанон, възглавяващ френската военна мисия при върховното правителство, предложил Франция да съхранява руското злато. „По-добре да го предам на болшевиките, отколкото на вас. Нямам доверие на съюзниците”, отговорил Колчак на французите.

Достигайки Нижни Удинск той  получил две телеграми- едната от правителството да се откаже от властта в полза на Деникин, а втората от съюзниците с предложение да премине под охрана на чехите. На 5 януари паднал и Иркутск, а министрите са разбягали. Това развитие на събитията можело да се окаже удачно за Колчак, ако не било едно „но”.

Била получена заповед от генерал Жанон влакът да остане на място. Тя била изпълнена с нежелание от чехите. Пред Колчак имало няколко сценария за избор. Бягство в Монголия, на което не бил готов почти никой от обкръжението му, или бягство като преоблечен чешки войник. Последното обаче не можел да направи заради честта си. „Адмиралът напуснал влака и преминал във вагон втора класа с флаговете на американски, френски, японски и чешки сили”, пише Филатов. Той решил да бяга, без обаче да знае, че съюзниците му вече били решили да го предадат в Иркутск, който минал в ръцете на есерите и меншевиките, призоваващи адмиралът да бъде изправен пред трибунал. На 21 януари те предали града на болшевиките, които не искали да се церемонят с Колчак. И до днес остава неясно кой е издал заповедта за разстрела на адмирала, но той бил осъществен на 7 февруари 1920 година. Заедно с Колчак бил разстрелян и Виктор Пепеляев, председател на Съвета на министрите от руското правителство.

„Беше пълнолуние, а нощта – ясна и мразовита. Колчак и Пепеляев стояха в килията. Колчак отказа предложението ми да им завържат главите с качулки. Взводът беше построен с насочени пушки. Тогава Чудновски ми прошепна:”Пора, аз ще дам команда”. Взвод- огън по враговете на революцията! Още неистинал трупът на Колчак е хвърлен във водите на реката. Така Върховният управител на Русия адмирал Колчак поел на последното си плаване.” Това си спомня по-късно комендантът на Иркутск Иван Бурсак. А златото преминало в ръцете на болшевиките. Според Дмитрии Филатов „именно благодарение на него те успели да закрепят властта си и да разпръснат комунизма по света”.

Превод Мартин Иванов

По материали на Gazeta.ru