Терорът винаги е мразил смеха

12 хумористи журналисти от парижкото сатирично списание „Шарли Ебдо“ бяха разстреляни днес, 10 са

ранени, а двамата нападатели в черно са говорели перфектно френски и арабски. Следите сочат към „Ислямска държава“.

В Париж е обявена максимална степен на тревога. Терористите още не са заловени.

Мотивите за зловещия акт се виждат в публикуваната наскоро в Туитър страницата на списанието карикатура на ръководителя на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал-Багдади. Търсят се и в 2011 г., когато редакцията е била опожарена, ден преди да излезе вовият брой на списанието с карикатура на пророка Мохамед. 

Какво толкова непростимо има в смеха? Защо терористите се хващат за калашника, когато някой им се смее?

И само терористите ли, впрочем? Списание „Шарли Едбо“ се сочи за наследник на някогашното хумористично френско списание „Хара-кири“, което бе закрито от властите. И защо? Защото в деня, в който генерал Щарл де Гол умрял в къщата си в Коломбе, хумористите публикували текст със заглавие:  “Трагедия в Коломбе. Един умрял”. А заглавието било такова, тъй като в деня на смъртта на бившия френски президент в дискотека край Гренобъл загинали 150 души. Но, никой не признал обяснението и списанието било практически убито, тоест спряло. 

И у нас се срещат примери на ужасената от смеха власт. Трифон Кунев е гнил по затворите няколко пъти заради сатирите си. Държавна сигурност по времето на социализма бе нарекла Радой Ралин „Злобния“ и „Козела“. Изглежда, че да имаш чувство за хумор е по-опасно , отколкото да те блъсне ток.

Днешната трагедия подсеща за един шедьовър на Умберто Еко – „Името на розата“. В тази книга монахът Хорхе трепе наред с отрова всеки брат, който иска да прочете в тайния раздел на библиотеката изчезналата книга за смеха на Аристотел – Философа.

И защо немецът го прави ли? Еко го обяснява съвсем ясно в диалога между Хорхе и брат Уилям в края на историята.  Убиецът фанатик казва следното: „… Смехът отвлича за известно време простия човек от страха. Но законът се налага чрез страха… А от тази книга (на Аристотел) би могла да излезе сатанинска искра, която да подпали в целия свят един нов пожар. Докато се смее, простият човек не се бои от смъртта“, продължава Хорхе и развива тезата, че смехът всъщност е враг на религията, на нейния авторитет и власт. Защото смеещият се човек е свободен. Щастлив. И в същото време е направо противен на диктаторите и терористите, защото докато той се смее, властта им се изплъзва.

От такива хора бяха убити днес 12 смеещи се журналиста и ранени други 10. Да почетем смъртта им, като не забравяме да се смеем.

Автор: Надя Петрова