Кои междинни култури са по-ценни за почвата? Предложението на доц. Божинов

При обсъждането на Наредба за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в края на миналата седмица, деканът на агрономическия факултет в Аграрния университет доц. д-р Божин Божинов предложи друг модел на житно-бобови смески за междинни култури. Екологично насочените площи (ЕНП) трябва да бъдат най-малко 5% от стопанствата, които са над 150 дка. Фермерите могат да избират дали да оставят въпросния терен под угар, или да засадят дървесни видове и с кратък цикъл на ротация, или да използват ландшафтните особености на терена и т.н. Една от възможностите е да засеят междинни култури, но не със стопанска цел, а за възстановяването и обогатяването на почвата. Земеделското министерство предложи варианти за междинни култури, но според доц. Божинов има по-добри възможности. (По дефиниция междинните култури са смески от бобови култури и зимно-житни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура.) 

Какво предложи експертът, който освен декан в АУ е и член на УС на института за агростратегии и иновации?

С Т А Н О В И Щ Е 

В проектът за Наредба за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, публикувана на сайта на МЗХ (http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/Наредба_директни_плащания/Наредба_-_схеми_ДП.sflb.ashx), е предвиден списък (Приложение Б) със смески от култури, които могат да бъдат използвани като междинни култури за целите на осигуряването на ЕНП (екологично насочени площи) от земеделските производители.

Въпреки, че на пръв поглед този списък съответства на традиционно отглежданите в страната зърнено-бобови смески и вероятно затова е предложен в сегашния проект за Наредба, считам, че така представени, те няма да могат практически да бъдат използвани. Основание за това мое становище е фактът, че в рамките на традиционното им отглеждане, посочените в проекта за Наредба смески са използвани като ефективен начин за производството на балансиран фураж за животните.

Междинните култури обаче не може да бъдат използвани като част от производството в съответното стопанство и по този начин засяването именно на тези смески може да се окаже икономически неефективно при положение, че няма да се реколтират. Затова бих искал да предложа в окончателния вариант на Наредбата да остане само изискването за засяване на смес от семена от житни и не-житни култури, каквото изискване поставят други страни-членки на общността (напр. Великобритания).

Основната идея на това значително по-малко ограничително изискване е да се даде възможност на фермерите сами да преценят коя житна с коя не-житна култура да засеят като смес така, че в максимална степен да се изпълнят екологичните цели на междинната култура, а именно – да предпазва почвата от ерозия и да я обогатява с хранителни елементи. За да може същевременно да бъде спазено изискването всяка страна-членка да изброи кои култури смята да използва, бих искал да предложа следното изменение на Приложение Б:

Списък на видовете, които могат да се използват като междинна култура*

Група А. Житни култури	Група Б. Не-житни култури
ръж	грах
тритикале	фий
ечемик	звездан
пшеница	еспарзета
овес	леща
лимец	фасул
просо	нахут
сорго	бакла
метла	лупина
	бурчак
	соя
	синап
	репко
	фуражна ряпа

* – като междинна култура се засява смес от поне по един вид от всяка група (А и Б).

В предложения по-горе списък съм се съобразил с изискването комбинациите от видове да включват такива с различен начин на формиране на коренова система, както и с това да не включват видове, които се използват за паша. Така в максимална степен ще може да се постигне търсеният противоерозионен ефект от тези култури, като същевременно ще се избегнат предпоставки за използването им като част от производство (например, чрез изпасване).