Какво се случва с пшеницата и рапицата, когато няма сняг

Проф. Тонев: Високите температури не са толкова продължителни, за да разкалят посевите

Проф. Бобев: Някои хибриди рапица измръзнаха, а закъснялата сеитба на житни постави в риск слабите растения

Въпреки, че снегът тази зима създаде кризисни ситуации в страната, досега в равнинната част от Южна България все още не сме го видели. Какво се случва с есенните посеви при тази ту топла, ту ледена, но безснежна зима, попитахме двама преподаватели от Аграрния университет: проф. Тоньо Тонев, ръководител на катедра „Земеделие и хербология“ и проф. Светослав Бобев от катедра „Фитопатология“.

Проф. д-р Тоньо Тонев: Не е проблем за есенниците, че няма сняг. Вярно е не са покрити, но пък за сметка на това отрицателните температури първо, не са толкова ниски. И второ, не са продължителни.

От друга страна в последните дни метеоролозите отчитат пролетни температури. Те обаче са за кратко и като цяло времето е зимно. Високите градуси през деня не са достатъчни да разкалят нито житните и рапицата, нито овощните или лозята. Растенията продължават да са в покой.

През изминалата есен земеделците имаха притеснения от намножаването на полската мишка, но в момента забелязваме, че популацията ѝ е намаляла силно. Може би дъждовете и наводненията удавих гризачите.

Сега периодът е добър за извършване на зимното подхранване с азот. Земята е просъхнала и машините могат да влизат.

Проф. д-р Светослав Бобев: При отрицателни температури патогените при житни и рапица не се развиват, но ниските температури направиха някои хибридни сортове рапица на парцали, видях такива посеви.

Сеитбата за тазгодишната реколта бе извършена в ненормални условия. Производителите продължиха да сеят житни дори през декември. Добрият вариант за късните посеви е, ако още не са поникнали. Липсата на сняг носи голяма опасност от измръзване на недоразвитите поници, особено ако не са достигнали фазата на братене. Но пшеницата е пластична култура и да се надяваме, че ще преодолее критичните моменти.