Тодор Живков: Наближава времето, когато народът ще остане без хляб и чест

Преди 19 г. върховните съдии отменят присъдата на бившия Първи

Преди 19 години – на 9 февруари 1996 г., върховните съдии отменят присъдата на Тодор Живков за 7 години затвор и възстановяване на държавата на 7 млн. лв. заради раздадени апартаменти, автомобили и представителни пари на УБО на над 200 артисти, хора на културата и приближени до властта. Две години и половина по-късно Живков умира.

Делото за раздадените апартаменти е второто заведено срещу бившия държавен глава от общо 5-те дела срещу него. Преди първият съд да произнесе присъдата през септември 1992 г., Живков се обръща към съдиите с думите:  „Ако с една осъдителна присъда над мен ще настане мир, спокойствие и добруване за българския народ, бъдете сигурни, че аз ще се съглася на това. Дали ще спре обаче този болезнен процес, който  е обхванал тялото на България? Ако този процес продължи, наближава времето, когато народът ще остане без хляб и без чест. От вашата присъда, уважаеми съдии, зависи, дали българският народ ще живее с достойнство, или ще бъде хвърлен в бясната надпревара на преследването и унищожението. Благодаря за вниманието!” Тогава той е на 81 години.

По делото са повикани за свидетели куп артисти. Аня Пенчева например си спомня, че е попитала в съда може да целуне подсъдимия Тодор Живков за доброто, което ѝ е сторил, когато е работела за 155 лв. заплата и е плащала наем 150 лв. В едно интервю тя казва: „Всъщност какво са ни давали?! Апартамента съм си го платила, колкото си е струвал. Цените бяха еднакви за всички. Плащах го цял живот.“ 

Сред облагодетелстваните са още Ваня Цветкова, Ирен Кривошиева, Стефан Данаилов, първият съпруг на Стефка Костадинова Николай Петров, семейството тенисисти Малееви, Татяна Лолова, Кеворк Кеворкян, Ивайло Калоянчев, Гена Димитрова, Доротея Тончева, Цветана Манева и много други. Всички те защитават Живков в съда, защото са му благодарни за жеста. Тогава, а и до днес.

По време на процеса Живков казва на прокурора Красимир Жеков  в една от почивките: „Момче, да беше казал и на теб да ти дам един „Мерцедес“. Ако знаех, че са толкова ниски заплатите на прокурорите, щях да ги увелича!„

Днес, толкова години след онези събития, човек не може да не се запита, дали вниманието на народа не беше привлечено нарочно към петте шумни процеса срещу Живков – за смяната на турските имена, за апартаментите, за лагерите на смъртта, за раздаването на държавни кредити към трети държави и за фонд „Москва“ за подпомагане на комунистическите режими? След като тогавашния президент Желю Желев определя делата като кокошкарски, не е ли трябвало след 10 ноември 89 г. просто да се забранят комунистическата партия и идеи?