Преди 142 г. Апостолът издъхва с надежда за България

Паметникът на Левски в Пловдив

Един град и шест села, два върха – в Старана планина и на Антарктида, един астероид, университет, академия, стадион, хижа, седем спортни клуба и стотици булеварди и улици  – това са следите на Васил Левски в България. Днес отбелязваме официално 142-годишнината от обесването му на 18 февруари 1873 г.

Васил Кунчев – Левски, определен за най-великия българин, умира на бесилото в днешния център на София, след незаконно издадена присъда не от съд, а от комисия. Два часа преди разсъмване, в пазарния ден вторник, той издъхва. Преди това се изповядва пред набързо повикания отец Тодор. Свещеникът разказва по-късно, че Левски е бил спокоен, с присъствие на духа и е казал:  „В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която … дано!“ И се просълзил.

Днес в 11 часа в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Пловдив ще се отслужи панахида, а в 11:30 ч поклонение пред паметника на Апостола на алеята в подножието на Бунарджика. Доц. Кирчо Атанасов ще говори за героя пред гражданите, кмета, областния управител, представители на армията и църквата. В 17:30 ч във Военния клуб паметта на Дякона ще бъде отбелязана със събрание-концерт.

В родния град на Левски – Карлово, след света литургия и панахида, в 11 часа на площад „Васил Левски“ ще има възпоменателен митинг поклонение, а в 13 ч финал на детския футболен турнир.