Животновъдите искат на 100 дка пасища да се създава 1 работно място
Димитър Зоров намира промените в Закона за земята за недобре обмислени
Автор: Мартин Иванов
„Предлагаме на всеки 100 декара пасища, заявени за ползване да се създава по едно работно место” заяви на пресконференция днес Атанас Къцов, председател на регионалната структура на млекопроизводителите в Пловдив. Според него животновъдите пак са останали излъгани след приемането на промените в Закона за собствеността и ползването на земеделската земя. По новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) действително има много средства за получаване, но те са обвързани със земя. Тъй като сключените през миналата година договори за ползване на пасищата и мерите не могат да бъдат развалени, колегите му от град Съединение са предложили именно въвеждането на подобна мярка. Според Къцов у нас има 11 млн. декара общински и държавни пасища, и около 4 млн. декара., които не са заявени. По информация на животновъдите само около 1 млн. декара от всички пасища и мери, които са заявени, се ползват от животновъдите. Общо ползваните пасища и мери годишно възлизат на около 5 млн. декара според бранша.
При заявени 1000 или 2000 декара пасища трябва да се открият между 10 и 20 работни места при минимална работна заплата и осигуровки в размер на 137 лева на човек. Така онези, които до момента са заявявали пасища за ползване, без реално да са ги използвали, или ще трябва да се освободят от тях, или да назначат работна ръка, и реално да започнат да ги използват по предназначение.
Атанас Къцов направи сравнение със зеленчукопроизводството, където на 50 декара се падат 5 работни места и пресметна, че ако се въведе подобно изискване и при ползването на пасищата и мерите за тези общо 15 млн. декара ще се разкрият близо 150 000 работни места, които ще вкарат в хазната допълнителни приходи от данъци и осигуровки. „Ще искаме от онези, които са заявили за ползване пасищата или да купуват животни и да създадат работни места, или да ги дадат на нас”, заяви още Къцов. Колегите му са готови да отстояват дори с протести това искане: „Ще сложим един транспарант, като поискаме гледането на животни да е обвързано с работни места.” Така според него освен че ще се намали безработицата у нас, ще има и пари за пенсии. Между другото фермерите в в Пловдивско очакват на 4 март да започне ваксинацията срещу Синия език.
Направените между първо и второ четене промени в Закона за собствеността на земята, според които площите наторявани с оборска тор не се включват в агроекологичните мерки, както и отпадането на възможността за разваляне на договорите за пасища в случай, че наемателите не отговарят на условието да имат животни, са основните притеснения за животновъдите. Те изразиха недоумението си как са били променени тези клаузи от закона.
Според Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на говедовъдите, сега отново се създава опасност от заобикаляне на закона като ползвателите с правни основания ще могат сами да избират дали едни земи да се очертаят като ливади, пасища или мери в така създадения слой постоянно затревени площи. Така се оказва, че чертаенето на пасища, мери и ливади няма да става само от собствениците им, въпреки че от аграрното министерство са били поели ясни ангажимента да урегулират това в наредбата.
„Всички животновъди сме против изтичането на пари за мними земеделски дейности”, заяви още Димитър Зоров.
Друго притеснение за животновъдите е свързано с площите с агроекологичен ангажимент по старата програма, които е трябвало да бъдат отдавани на един и същи производител. Ако например през 2014 година един животновъд е участвал в споразумение за комасация на земите с 200 декара, които е наторявал с оборска тор, сега се оказва, че според новото разпределение може да не получи същите площи.
Площите, които се напояват, също не са включени в окончателните промени в закона. Зоров определи аргументите на аграрното министерство, че е е невъзможно те да се индентифицират, като „повече от смешни”. Той посочи, че в разрешителното за водоползване са вписани както количествата вода, така и напояваните декари и номерата на парцелите, така че индентификацията е направена предварително. Зоров обясни подобни решения „с липсата на професионализъм или „много силен лобизъм в грешна посока”.