Държавата Израел – най-огромната лаборатория за земеделие в света

В страната се преработват годишно 700 млн. кубика океанска вода, животните са под постоянен селекционен контрол

Израел (20 770 кв. км.) е с пет пъти по-малка територия от България (110 994 кв. км.), но нейният годишен брутен продукт от земеделие е напълно съизмерим с този в България. Това стана ясно от лекцията в Аграрния университет на заместник-генералния директор на Министерството на земеделието и развитието на селските райони Ицхак Бен-Давид. Той съобщи, че брутният продукт от селско стопанство в Израел е над 4 млрд. долара и представлява около 50% целия БВП на страната. Според последния Аграрен доклад на нашето земеделско министерство за 2013 г. стойността на брутната земеделска продукция, произведена у нас през 2013 г. е  8 713,8 млн. лв.

Какво разказа още за израелското земеделие в Пловдив г-н Бен-Давид:

През 1995 г. един аграрен работодател в Израел е имал средно по 15 работника. През 2010 година към всяко стопанство се трудят средно по 100 наети лица. За същия период производителността на труда на един работник се е увеличила три пъти.

„Нашите земеделски производители са в постоянно сътрудничество с научно-развойните звена в Израел. Цялата държава прилича на една огромна лаборатория“, сравни Бен-Давид. „Реално, всяко ново постижение на науката успяваме да го вкараме веднага на терен“, каза той.

Малката държава от Близкия Изток обръща

изключително внимание на водните ресурси

и по-точно на възможно най-икономичното им ползване. Затова е и безспорен лидер в света на системите за капково напояване (държи 30% от пазара). Ползата от капковото напояване не е само в пестеливото използване на водата, но и в това, че увеличава добивите. В търсене на допълнителни обеми Н2О, Израел е започнала да използва и океанската вода чрез технологии, които е развила. Така годишно към 700 млн. кубични метра солена вода държавата оползотворява за битови нужди, а също и в земеделието. „Светът се намира пред драстична промяна на климата, свързана със затоплянето и водата на земята ще става все по-дефицитна“, обясни смисъла Ицхак Бен-Давид.

Относно ползите от капковото напояване израелският лектор даде пример с Азия, където преди години поливането се е извършвало предимно гравитачно от реките, а сега с прилагането на капковите системи количеството употребявана вода в земеделието не се е променило, но пък продукцията се е увеличила три пъти.

Израел употребява водата многократно. Над 80% от жизненоважната течност, използвана в бита, след преработка се насочва за селскостопански нужди.

В тази „лабораторна“ държава

оранжерийното производство е масово,

а в него са приложили и технологии за използване на слънчевата енергия. „От един хектар оранжерии с домати, ние произвеждаме над 300 тона, което е четири пъти повече отколкото добива при полета на открито“, сравни Бен-Давид.

Оранжериите не са единствените защитни съоръжения в държавата. Земеделците използват също и покривни мрежи, а ползата от тях лекторът илюстрира със следния пример: Бананът е водолюбиво растение на топлия климат. Когато покрием банановите плантации с мрежи, ние намаляваме с 25% нуждите на растенията от вода и в същото време увеличаваме добивите.

Земеделците в Израел са се концентрирали и в

намаляване на загубите от готова продукция.

Те например не транспортират плодовете и зеленчуците със самолет, а с кораби, защото, по думите на Бен-Давид, този превоз е по-щадящ. Използват се също и специално разработени технологии, за да се удължи животът на продукцията. Един от начините е след прибиране на пипера, той да се постави за секунди във вода с температура 46ºС. Друг метод е обработката на стоката с желатин. Като голям износител на подправки, Израел е разработил различни найлонови опаковки с различен брой дупки за дишане според вида на подправките.

В уникалната пустинна държава не могат да си осигурят единствено необходимото количество зърно и месо. 95% от зърнената продукция е от внос, а за да се намали загубата при съхранение, тя се складира в специални силози. „Благодарение на научни разработки ние губим не повече от 0.5% от складираното зърно“, посочи министерският експерт.

Бен-Давид майсторски успя да похвали сиренето на България като каза, че българските евреи, които  живеят в Израел са по-дълголетни от другите, именно защото  са консумирали наши млечни продукти. Той поясни, че въпреки липсата на природни преимущества, местните животновъди в страната му успяват напълно да задоволят нуждите от мляко.

Една крава, порода Холщайн, дава годишно 11 400 кг мляко.

Това е почти Гинесов рекорд, коментира Бен-Давид. (За сравнение у нас средният годишен млеконадой е 3.7 тона/крава, а в ЕС – 7 тона  – б.р.) За качеството на израелското мляко говори и изключително ниското количество на соматични клетки в него. В Израел има 850 ферми с общо 120 000 крави (средно 141 крави в стопанство).  И тъй като територията на страната е силно ограничена, властите са взели строги мерки отпадъците от фермите да се оползотворяват максимално, така че никакъв боклук да не излиза от тях. 80% от млечните животни са описани в Книга на стадата, а в стопанствата всеки екземпляр е под селекционен и генетичен контрол.