Преди 61 години умира затворникът банкер Атанас Буров

Големият българин е погребан в общ гроб, а семейството му емигрира завинаги

На 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик умира Атанас Буров, чието име и до днес се произнася с уважение. Изключително интелигентен, родолюбец, финансов експерт от най-висша класа, Буров умира на 79 г. низвергнат като затворник с 20-годишна присъда. Преди това е бил интерниран в Дряново, след Дряново е затворен в концентрационния лагер край Дулово, а от 1950-а година е бил затворник в Пазарджик.

Погребан е в общ гроб в края на арменските гробища на Пазарджик, а ден след като жена му и дъщеря му полагат кръст върху прясно изкопаната земя, мястото се изравнява и трамбова с булдозер. Няма кръст за този мъж, който на 37 години като зам.-председател на Народното събрание зарязва безопасното политиканстване и заминава като доброволец на фронта. По време на Балканската война при Чаталджа, Буров е докоснат от смъртта, когато турски куршум уцелва металната му запалка в горния джоб.

Атанас Буров, родом от Горна Оряховица, е сред най-високо образованите за времето си българи. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната, Париж.

Бащата Димитър Буров е банкер още по турско време. През 1862 г. той основава в Горна Оряховица търговско-кредитната къща “Буров Д. А. и съдружие“. След Освобождението тя се трансформира в акционерно дружество. Фирмата “Буров“ е съосновател и на Първото българско застрахователно дружество “България“, и на Българската търговска банка (БТБ). Синът Атанас участва в управлението на тези фирми. От 1913 г. до 1939 г. несменяем председател на Управителния съвет на БТБ е талантливият банкер Иван Буров, брат на Атанас. Той поставя името на БТБ редом до двете най-големи банкови институции  в страната по това време – Българска генерална банка и Кредитна банка. След смъртта на брат си, Ат. Буров заема мястото му.

Изключително умен и далновиден, той многократно е избиран за народен представител от Народната партия. През 1913 година е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. А през 1919-1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.

По-късно след Деветоюнския преврат през 1923 година Буров става министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931).

По време на Втората световна война Атанас Буров се обявява против съюза с Германия, а на 2 септември 1944 година го назначават за министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев.

Народният съд след 9 септември го осъжда на една година затвор, но след като е пуснат на свобода през 1945 той Атанас Буров се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година надига глас срещу смъртната присъда на Никола Петков и това е повод за комунистическата власт да го постави под контрол. Завинаги.

Не е ясно дали дъщерята и синът на Буров са все още живи, но е сигурно, че потомството му завинаги е емигрирало от България.