Лошата шега „Марсилска треска“

Разказ от първо лице за дивия огън на болестта

Автор: Надя Петрова

 

Намираме се в сезона на заболяванията, предизвикани от ухапване от заразени кърлежи. Тези заболявания не са безобидни, като според специалистите най-страшното от тях е Кримска – конго хеморагична треска. В интернет е пълно с медицински данни за това как протичат различните заболявания, какви опасности крие неразпознаването им, има и препоръки за предпазване. Разбира се, пълно е и със заглавия от сорта „Жена (мъж) умря от марсилска треска“, „пет умряха“ и т.н., като разбира се, за оздравелите никога не се пише, щото не е интересно.

Но пък, честно казано, е

доста, доста приятно да оздравееш от марсилска треска.

Признавам го от първо лице. Реших да напиша като личен разказ какво е да се разболееш и да излезеш от тази треска, защото смятам, че с историята ще разберете по непосредствен начин каква е тази болест. Дано никога не ви спохожда вас и близките ви, защото марсилската треска е една наистина много лоша шега! Наричам я шега, защото вече два дни след като са ме изписали от болницата, аз установявам, че треската си е отишла безследно. Няма доказателства, че е вилняла. Тя идва като див огън, побърква ви за 7-10 дни, изцежда ви, изтощава ви и … в един момент си тръгва. А след два дни се питате какво беше това чудо? Стига, разбира се, да не сте в черния списък на хората, на които твърде късно са им поставили правилната диагноза. В другия списък, който се върти из медиите.

Кога ме е ухапал кърлежът, така и не разбрах.

Инкубационният период на марсилската треска е 10 до 15 дни, обясниха в Инфекциозна клиника в Пловдив. Дори и ухапването не го бях видяла, въпреки че трябваше. Откъде се е появил кърлежът, пак не знам. Възможно е да е от красивата кучка, която си отглеждаме в двора. Но пък лекарите по-късно обясниха, че са приемали пациенти с марсилска треска, които никога не са имали домашни любимци. Така че ето ви първа точка от урока: Ако  усетите някакво неразположение, прегледайте тялото си за ухапване от кърлеж. Навсякъде. Ако тази дребна гадинка ви е гризнала, няма начин да не видите червеното петно, което се е появило. Помнете, че вие сте си най-добрият лекар!

Във вторник вдигнах около 38 градуса температура. В сряда живакът стигна 39. В четвъртък отиде на 39.5. И при това всеки ден взимах максималната доза парацетамол!

Температурата въобще не е най-лошото нещо, което идва с марсилската треска. По-страшно е главоболието. То е все едно зад челото да имате цъкаща бомба, която пуска взривни импулси от едното слепоочие към другото, към ушите и обратно. Самата болка е като някакво стрелкащо се наляво-надясно зъбато фризби – просто я усещаш като нещо злобно и подвижно, което си има форма и скорост. И което въобще не спира. Колкото е по-висока температурата, толкова по-подвижна и остра става болката в главата.

В четвъртък отидох при джипито и допуснах сериозна грешка.

Никога, ама никога не казвайте на лекаря от какво си мислите, че сте болни!

Кажете си признаците и болежките, и оставете лекаря да си свърши работата! Аз, разбира се, казах на джипито, че съм болна от летен грип. Имах висока температура, имах мускулни и ставни болки, и директно му внуших, че няма смисъл да си губи времето да потвърди диагнозата ми. Винаги сме се разбирали с него и той прие, че имам грип. Преписа ми най-доброто лекарство срещу него и подхвъли: „Не знам откъде си го пипнала този грип! Няма такъв в момента.“

Да, със сигурност нямаше из целия град. И аз нямах. През нощта започнаха виденията – пътувах от планета на планета, с космическа скорост.

В петък температурата леко надхвърли 39.5 и аз цялата си душа усетих, че това, по дяволите, не е грип.

Впрочем, нека ви кажа и друго, което разбрах. Истината е в нас, но не знаем. В момента, в който загубих здравето си, разказах на близките си поне три пъти историята за една моя съученичка, която преди години се разболя от лаймска болест. Месеци наред лекарите се туткаха за диагнозата. Не съм имала познат, който да е боледувал от марсилска треска, затова се сетих за лаймската болест на Павлина, която също се поражда от кърлеж. Но кой знай защо все си повтарях, че имам грип, та чак и джипито забърках с него.

В петък следобед в спешното отделение на пловдивска болница ми направиха пълни изследвания и

установиха с голяма доза категоричност, че имам пиелонефрит.

Точно тук обаче, докато ме преслушваше, лекарката видя ухапването от кърлеж и ми обърна внимание. Бяха две ухапвания, обкръжени от големи петна с диаметър по 3-4 см. Вече бяха започнали да се появяват тъмночервени петна по гърдите, корема, краката, ръцете. Но не бяха много.

Закупих антибиотик срещу пиелонефрита. В аптеката поисках Парацетамакс саше 1000 мг. „Имате ли?“ „Да, разбира се.“ Защо разказвам това ли? За да ви опиша как хич, ама хич не ми вървеше в този ден. От болницата бяха казали да купя 1000 мг, а не 500  и затова специално попитах аптекарката. Когато взех лекарствата, реших да започна антибиотика още на пейката пред болницата, където чаках да ме върнат с кола вкъщи. И там в торбичката с лекарства видях, че аптекарката ми е дала Парацетамакс 500 мг. А на опаковката беше написала „с вода“. Жената от аптеката ми посочи табелата, поставена специално за балъци като мен, че пари не се връщат, а Парацетамакс 1000 естествено нямаше. По-късно прочетох, че парацетамакс саше не се пие с вода, а се преглъща на сухо. Така че, следващият урок е, когато се разболеете било от марсилска треска, било от друго, което ви съсипва – бъдете готов на всичко! Посрещнете шантавите аптекари с дълбокото разбиране, че те се появяват, за да ви покажат, че около вас е хаос. След като диагнозата не е точна, оттам нататък всичко е фалшиво. И планетите, из които пътувате, докато болката ви трака като влак зад челото, и лекарствата, и часовникът. Часовникът е много важен, защото точно той може да ви побърка. Представете си, че лежите през нощта и сте се завъртели поне двайсет пъти наляво и надясно, говорили сте си на глас, изяснили сте си сума ти неща от настоящето, върнали сте се в някакъв момент от детството и сте го преживели отново, после сте видели бъдещето в някакъв аспект. И така, очаквате, че ще са минали поне 2 часа, а се надявате да са четири, след като реално ви се струват два дни. Светвате лампата и поглеждате – минали са към трийсет минути. Още не е дори полунощ! Е, не!

В събота следобед термометърът проби 40 и отчете 40.3.

Параметамаксът тутакси бе повърнат. Не бях яла вече два-три дни. Цялата – от петите до челото, бях на тъмночервени несърбящи петна. Седнах на стола и си проведох диалога: – Ако и днес не започнат истински да ме лекуват, утре може да не се събудя … – Не се скашквай! … – Това ли беше животът? – Обличай се и тръгвай към дежурен лекар! – Мамо, скоро ще се видим!  – Престани, че вече ми идваш в повече! Тръгвай!

Лекарката от спешното отделение призна, че не познава болестите от ухапване от кърлеж и ме изпрати в Инфекциозна клиника към УБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.

И там попаднах право на разкошния д-р Чавдар Венчев.

Д-р Венчев само погледна ухапванията и каза без градус съмнение: Марсилска треска. В момента, в който легнах в самостоятелна стая в отделението (там всеки пациент е сам в стая), започна лечението. Медицинската сестра цяла нощ сменяше системите, а ръката с абоката ми беше вързана за леглото за през нощта. В продължение на три дни със системите ме лекуваха, смъкваха температурата, хранеха и оводняваха.

Често пишат и правят репортажи за болници, в които има немърливо отношение към пациенти. Аз мога само да кажа, че в Инфекциозна клиника ме излекуваха. Сестрите често влизаха да ме питат имам ли нужда от нещо, без да съм ги повикала. Когато бях с висока температура ми носеха лед и кърпи. Лекарите ме преслушваха всеки ден, за да не настъпят усложнения като пневмония.

След третия ден температурата постепенно взе да пада. На шестия ден от болничния престой ме изписаха.

Днес знам само, че съм благодарна за това, че този кошмар остана зад гърба ми. Вече няма петна, няма температура, а следите от кърлежовото ухапване са се свили до 6-7 мм и утре, вдругиден ще изчезнат и те. Чудя се какво ли щеше да бъде, ако дежурната лекарка ме беше пратила не в инфекциозна клиника, а в ревматологията. Защото според първото ѝ мнение червените петна били в резултат на ревматологично заболяване. Нейсе! Сигурно хората, които са починали от марсилска треска са си отишли заради късно поставена правилна диагноза.

Какво още разбрах за болестта:

10% от кърлежите са носители на зараза.

Сред най-сигурните признаци на марсилската треска са червените петна, които освен по цялото тяло, се появяват още по дланите и стъпалата.

Ухапването от кърлеж предизвиква червено петно, в центъра на което има черна точка – нещо много характерно за марсилската треска.

Преболедувалите се сдобиват с имунитет.

Кърлежът може да ви причаква в тревата, не е задължително да скочи от куче.

Инкубационният период от ухапването до проявите на болестта е 10-15 дни.

След като оздравеете, органите ви функционират така, сякаш нищо не се е случило.    

Възрастните хора на по над 60 години понасят по-тежко болестта и смъртните случаи са именно при тях.