Митове и легенди в сектор „Мляко“ или защо ситуацията не е толкова черна
Николай Вълканов
Автор: Николай Вълканов, фондация ИнтелиАгро
През последните месеци напрежението сред част от животновъдите расте. То е подклаждано от ниските изкупни цени на млякото, но и от откровено манипулативни изказвания на водещи фигури в сектора и дори на отговорните фактори. Публичното говорене за кризата в отрасъла прерасна в истерия, привиждане на европейска конспирация срещу българското говедовъдство, стигна до Брюксел и се върна разочаровано при все, че получи и силен политически гръб.
Усиленото разпространение на митове и легенди цели покрай зомбирането на общественото мнение да се изтъргуват нови привилегии, а далеч по-неуспешното лобиране в Брюксел да доведе до допълнителна финансова помощ.
Мит 1 – Ситуацията е критична, млякото се продава под себестойност
Безспорно времената са трудни, но дали наистина положението е толкова тежко?
Изкупната цена на литър краве мляко се понижи до средно 52 ст./литър * през юли по данни на ЕК. Това представлява спад от 16,5% от началото на годината и 22% спрямо юли 2014 година. Подобни процеси се наблюдават и в ЕС, където понижението на цените от началото на годината е значително по-бавно, но на годишна база е почти същото – 23% надолу юли 2015 г. спрямо юли 2014 г.
Само по себе си понижението на изкупните цени не е толкова страшно, ако е съпроводено със съответното понижение при производствените разходи. А производствените разходи (основно фуражи и в доста по-малка степен горива) спадат плавно от началото на 2013 година. Средствата, необходими за изхранването на една високопродуктивна крава, оттогава насам са се понижили с близо 17% – от 11 лв. на ден до 9 лева **. Цената на дизеловото гориво пък се е понижила с близо 14% без да калкулираме ефекта от ваучерите за гориво, които земеделци и животновъди ползват от 2014 година.
Можем да приемам, че суровините съставляват средно около 65% от производствените разходи в говедовъдството, като по този начин оставяме известен толеранс за по-малките ферми. Така можем да видим, че дори при сегашните изкупни цени на суровото мляко то все още е рентабилно като себестойността му е малко над 43 стотинки на литър.
Тук е мястото да споменем, че изкупната цена на млякото достигна исторически връх в световен мащаб през 2014 г. Той в голяма степен беше следствие от последния пик на цените на зърнените култури, съответно на фуражите през пазарната 2012/13 г. Т.е. спадът, който наблюдаваме през тази година е сравнително голям, но той е от много висока, дори неустойчива база (както беше и с високата цена на зърното) и корекцията е колкото нормална, толкова и очаквана. Спадът в цената на млякото е глобална тенденция, която се наблюдава и в останалите основни производствени райони на света, като в САЩ например, спадът спрямо миналата година е 32%.
Всъщност маржът просто се е свил, или иначе казано, на говедовъдите (както и на зърнопроизводителите по-рано) им харесаха високите цени и сега не искат да свикнат с приземяването.
Мит 2 – За всичко е виновно руското ембарго
От казаното по-горе трябва да е станало ясно, че зад спада на цените на млякото стоят фундаментални причини. Към тях могат да се добавят още няколко – свиването на търсенето от Китай, който е основен двигател на световните пазари; отпадането на млечните квоти в ЕС от 1 април 2015 г. (мярка, за която беше отдавна известно, но на която никой в България не гледаше сериозно до тази година), очаквано с нетърпение от фермерите в някои европейските държави, които се подготвиха своевременно да увеличат производството си; руското ембарго.
От всички изброени последното може би има най-несъществено влияние върху цените. Добилата широка популярност теза, че Общият европейски пазар е залят със стока, която не може да се реализира в Русия щеше да изглежда смислена, ако данните за външната търговия с трети страни показваха спад. Това въобще не е така. Производителите в ЕС са изнесли повече мляко и млечни продукти между август 2014 и април 2015 (периода на руското ембарго, за който са налични данни на Евростат) спрямо година по-рано, или 2,72 млн. тона спрямо 2,62 млн. тона, което е ръст от 4%. Данните говорят, че въпреки затварянето на руския пазар са намерени нови ниши за европейската продукция извън пределите на Общността. На този фон е трудно да се защити тезата, че цените в ЕС спадат заради невъзможността да се реализира продукцията, предназначена за Русия.
Мит 3 – България е залята с евтин внос
Що се отнася до това твърдение, то също е доста спорно. Ръст на вноса на прясно мляко наистина има и той е чувствителен – с 40% за последното деветмесечие (окт. 2014 – юни 2015 г.) спрямо година по-рано. Количествата, обаче, не са толкова големи в абсолютно изражение – 18 хил. тона, и дори темпът да се запази до края на годината, общото количество вносно мляко ще се запази около стандартните през последните години 5% от преработеното в мандрите. Това едва ли е кой знае какво събитие, като се има предвид, че по-евтино мляко (и то с постоянно качество, което все още е проблем за част от българското) от години се внася от Унгария и Румъния. И в момента, в шест европейски държави изкупните цени на суровото мляко са по-ниски спрямо тези у нас – това са Чехия, Румъния, Унгария и Балтийските републики.
Прави впечатление, че 12% от вносното мляко е пакетирано и готово за консумация, което може да се обясни с високата цена на българското прясно мляко в търговската мрежа в страната. Т.е. тук проблемите се крият по веригата преработвател – търговец вътре в страната.
За сметка на това, обаче, вносът на концентрирано мляко спада с над една трета за същия период, достигайки едва 24 хил. тона.
Подобна е и ситуацията при вноса на различни видове сирена, който също бележи спад през разглеждания деветмесечен период от 7,2%. При това положение твърденията, циркулиращи напоследък в различни медии, че само 30% от кашкавала в магазините бил български, са смешни. Съотношението е по-скоро обратното, като чуждите сирена едва ли заемат повече от една пета от пазара.
Мит 4 – Загубите от руското ембарго са 82 млн. евро
Като от тях 44 млн. евро се падали на млечния сектор, в което се смятали и косвените загуби. Ако досега коментирахме твърдения, лансирани от бранша, то тук вече става въпрос за официална информация на Министерство на земеделието. Как, питаме се ние, е изчислена зашеметяващата сума от 44 млн. евро в сектор „мляко“, при положение, че износът на мляко и млечни продукти за Русия никога през ХХI век не е достигал дори мизерните 2 млн. лева на година?
Единственият начин, по който може да се достигне до това число е като умножим количеството легално предадено в мандрите мляко от малко под 500 000 000 литра по разликата от 18 стотинки между пика на изкупната цена на млякото пред 2014 г. и цената днес. Така получаваме сумата от 88 млн. лева, която съвсем случайно съвпада с цитираните 44 млн. евро. Само че, както вече стана ясно, тази разлика в цената се дължи най-малко на руското ембарго.
Дали отговорните лица в МЗХ са се поддали на нечии внушения и на тази база обосновават искането за спешна европейска помощ за млечния сектор? Не е за учудване, че тези искания не бяха посрещнати с добро око в Брюксел. И изобщо можем ли да разчитаме, че с подобен подход някой там ще гледа сериозно на България?
Разпространяването на подобни манипулации в сектор „мляко“ в общественото и политическо пространство цели да замете истинските проблеми в отрасъла под килима. Докато това се случва, единственият резултат ще бъде задоволяването на частни интереси, докато говедовъдството като цяло ще продължава да затъва.
* Подчертаваме, че това е средна цена за страната. Това, че някой получава 45 стотинки не означава, че друг не получава 55 или дори 60 стотинки за литър. Цената варира в зависимост от количеството и качеството на суровината, доколко те са постоянна величина или варират в отделните месеци, транспортни разходи и лоялните партньорски взаимоотношения (а не постоянното местене от мандра в мандра за 2 стотинки разлика в цената на литър)
** За да изчислим средствата, необходими за изхранване на едно високопродуктивно животно сме избрали една от многобройните рецептури, която се използва в много от първокласните ферми в страната и количеството на отделните компоненти сме умножили по цената на производител на НСИ. Рецептата е базирана основно на силаж и на концентрирани фуражи, и изпълнението ѝ е сравнително скъпо. Същата хранителна стойност може да се получи и от други комбинации на различни фуражи. Тя включва 25 кг. царевичен силаж, 12 кг. концентриран фураж (пшеница, ечемик, царевица, слънчогледов шрот), 4 кг. сено плюс стандартните хранителни добавки и е достатъчна за постигането на над 30 л. дневна млечност (за високата млечност значение имат и други фактори, като генетични заложби, създаване на подходящи условия и грижа за отглеждане на животните и пр.). Трябва да се има предвид, че подобно хранене и млеконадой имат сравнително малко ферми в страната и то трябва да се разглежда като оптимално. Повечето производители хранят по-малко, разчитайки и на паша (въпреки че според нас това е неефективно в българските условия) и получават значително по-малко мляко от животно при два до три пъти по-ниски разходи за храна.
Последни Публикации
Фермерите ще получават съобщения през СЕУ за важни срокове и приеми
До 30 септември животновъдите
Ще участваме с национален щанд в най-голямото изложение за вина – „Провайн“
Правителството одобри
На 18 септември се раждат любими актьори
Родените на 18 септември имат
Георги Тахов бе гост на откриването на академичната година в Лесотехническия университет
Именно вие ще бъдете
Президентът на Полша и комисар Войчеховски казаха, че фермерите се нуждаят от помощ заради наводненията
В бюджета на ЕС ще има
ПАРТНЬОРИ
tozi izobsto v chas li e s mliakoto i da ne pishe gluposti. neka se zarovi 24 chasa i 365 dni i togava da govori ima li smisalda se gledat jivotni.samozvanci kolkoto iskash rabotari niama
Що се правите на балами кого маниполирате?25КГ салаш, минимум 40кг са нужни на крава .Зърното 12кг като го преработиш излиза 50ст за кг…..Освен това тая крава дава само първия месец след отелване 30 кг след това млякото спада и в края на лъктацията вече е 5кг .А стелните пресушени крави и подрастващите юници не трябва ли да ядът те от какво ще се издържат.НЕ ПРОМИВАИТЕ МОЗАЦИТЕ НА ХОРАТА С ГЛУПОСТИ.
РАЗЛИКАТА Е В ТОВА ЧЕ ДОЛНАТА ГРАНИЦА НА ЦЕНАТА НА МЛЯКОТО Е 30СТ В КНЕЖА НА ПРИМЕР.ЗА КАЧЕСТВОТО ЩЕ КАЖА СЛЕДНОТО МЛЯКОТО ОТ ПЪРВА ГРУПА И МЛЯКОТО ОТ ТРЕТА ГРУПА СЕ СМЕСВА В СИСТЕРНАТА НА КАМИОНА И В МАНДРАТА ОТИВА СМЕСЕНО РАЗЛИКАТА Е САМО В ЦЕНАТА НА ПЪРВА КАТ ЦЕНАТА Е40СТ.