2000 биологични ферми, а няма един дипломиран агроном за био!

Аграрният университет в Пловдив и Българска асоциация „Биопродукти“ заедно ще защитят специалността „Биологично земеделие“

Аграрният университет (АУ) в Пловдив и Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ) ще предприемат съвместни действия, за да се защити и утвърди професията агроном по биологично земеделие. За това се разбраха днес ректорът проф. Димитър Греков, зам.-ректорът проф. Христина Янчева и ръководителят на Агроекологичния център в АУ проф. Владислав Попов – от една страна, и всички членове на Управителния и Контролния съвет на БАБ, водени от председателя Албена Симеонова – от друга.

Като първа реална стъпка бе набелязана работна среща, която да бъде свикана на 15 октомври в Пловдив, където домакин ще е Аграрния университет. Във форума ще бъдат поканени за участие институтите към селскостопанска академия, както и директорите на средните земеделски училища. Очаква се на поканата да се отзоват и представители на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на образованието и науката.

Първото важно искане ще бъде учебната специалност „Биологично земеделие“ да стане защитена. Това означава учебният процес да не бъде възпрепятстван, дори, когато записалите се кандидат студенти са под задължителния минимум от 20 човека, поясни проф. Янчева.

Преди 4 години е стартирал приемът на студенти по специалността „Биологично земеделие“, въпреки че в АУ от повече от 15 години се развиват принципите и насоките на това производство. „Ние сме единственият университет в страната, който обучава кадри с такъв профил“, поясни проф. Греков. Тази година ще се раздадат и първите дипломи. През университета са преминали обучителен курс стотици, но истината е, че за 18 или малко повече часове не можеш да изучиш и първата страница на тази наука, обърна внимание проф. Попов.

В България има 4000 биологични стопанства, от които 2000 са ангажирани с пасища и ливади, обясни Албена Симеонова. На въпрос на АгроПловдив как биофермите извършват производство без специалисти, от БА „Биопродукти“ обясниха, че работят на принципа „проба-грешка“ и че се допитват за използваните препарати до сертифициращите фирми. „Истината е, че у нас липсват специализирани кадри“, обобщи Симеонова. „До 2020 г. в страната трябва започне производството на семена и посадъчен материал за биоземеделие, а също и да се създадат подходящи породи стопански животни. В момента биоземеделието заема 2% от земеделските площи, въпреки че според предварителните разчети до 2013 г. е трябвало да стигне 8%“, обърна внимание Симеонова. Тя обяви, че развитието на този сектор е зависим от образованието и науката, защото без тях производството е неефективно.

Проф. Владислав Попов предложи на асоциацията магистри и докторанти да провеждат опити в биологичните стопанства на членовете на „Биопродукти“. Проф. Греков изрази готовност АУ да стане член на БАБ, така както е член на Националната асоциация на зърнопроизводителите.