На 5 септември българите изпратиха царя си

На 5 септември 1943 г. Цар Борис III поема по последния си път – от храм „Александър Невски“ в София към централната гара и оттам в Рилския манастир, където е бил погребан.

Царят неочаквано умира на 28 август на 49 години скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полковник фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е умрял от същата отрова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас. Това е бавнодействаща отрова, която действа след седмици и причинява появата на петна по кожата преди смъртта. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с царя и неговия отказ да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР.

След като лекарите констатират смъртта на Борис III, с развълнуван глас министър-председателят проф. Богдан Филов прочита по радио София прокламация: „Българи, Негово Величество Цар Борис III, нашият любим Цар-Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 г., в 16 ч. 22 м., предаде Богу дух в Двореца София, обкръжен от Царското семейство. …“

От 30 август до 5 септември народът се прощава с царя си, а пред храма се вият и през деня, и през нощта дълги опашки от опечалени българи. Някои от тях идват отдалече, за да се простят в Борис III.

На 5 септември сутринта в храма влизат за последно царските министри, народните представители, висшите държавни чиновници, министрите от миналото. Към 9 ч. пристигат и чужди пратеници и посланици на Германия, Русия, Унгария, Румъния, Италия, Словения, Швейцария и други.

Опелото на Цар Борис III се води от сто архиереи, множество епископи, архимандрити, свещеници и дякони. Наместник-председателят на Св. Синод Видинският митрополит Неофит произнася надгробно слово.

На впряг с шест коня, ковчегът поема към Централна гара, а по улиците се веят черни знамена, описват някогашните вестници.

Когато траурният влак с открит вагон минава през селцата, хората свалят шапки.

В Рилския манастир след тържествена заупокойна молитва царят е спуснат в гроба, а три залпови гърмежа възвестяват, че той е погребан.

През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени, а тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.

По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийският преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити извършват две тържествени богослужения. След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.