Картофите се съхраняват най-добре при 2 до 4 градуса

При по-висока температура в клубените се появява черна сърцевина. При по-ниска измръзват. Ако помещението е много влажно – боледуват. Ако е сухо се спаружват

Картофите имат специфични изисквания към условията на съхранение и ако те не се спазват, клубените губят ценни качества и се разболяват.

След изваждане на картофите в периода на дозряване температурата е сравнително висока –около 15°С, за да може наранените клубени да заздравеят и кожицата им да заякне. След това в продължение на месец-месец и половина температурата постепенно се понижава и в края на ноември тя трябва да достигне 4-5°С. През останалото време от съхранението е необходимо да се поддържа температура между 2-4°С, съветват специалистите по растителна защита в Българската агенция по безопасност на храните.

Ако картофите след изваждане се оставят по-дълго време на големи купчини, при повишени температури, се появява болестта черна сърцевина. Външно пострадалите клубени не се разпознават. При разрязване обаче се вижда, че сърцевинната част е некротирала във вид на различно големи тъмни петна. По-късно в средата на клубена се образуват кухини.

Когато температурата по време на покълнването на картофите е висока, а останалите условия са неблагоприятни за нормален растеж (ниска влажност, повишено съдържание на въглероден диоксид), по клубените се образуват малки картофчета, разположени на къси и тънки кълнове. Държани при ниска температура веднага след изваждането, клубените губят повече сухо вещество и са по-слабо устойчиви на заболяване. Оставени по-дълго време между 0 и 2°С в тях се натрупват много захари, наблюдава се така нареченото осладяване на клубените. Това се дължи на отслабените биологични процеси, които нарушават превръщането на скорбялата в захари. Такива клубени външно изглеждат нормални, но при консумиране имат сладък вкус.

В зависимост от състоянието на клубените и продължителността на застудяването при температура между -1 и -4°С настъпва загиване на клубените от измръзване.

Оптималната влажност за съхраняване на картофи е 85-96%. Когато се съхраняват в условията на сух въздух, картофите увяхват, понижават се вкусовите и семенните им качества и устойчивостта им на болести. Високата влажност на въздуха е нежелателна, ако поради недостатъчно проветряване по повърхността на съхранените картофи се кондензира вода. В такива случаи се създават условия за заболяване и загниване на клубените.

Повечето видове от род Fusarium се развиват бързо при висока влажност в комбинация с температура между 15-20°С. Нараняванията по време на прибиране, съхраняване и обработка на картофите са вход за видовете от род Fusarium, причиняващи сухото гниене по картофите.

По време на съхранението на картофите, въздухът в помещението трябва да съдържа до 3% СO2 и между 10-20 % кислород. Въглеродният диоксид влияе съществено върху продължителността на покоя. Ако концентрацията му във въздуха е по-висока, покоят се удължава, но се увеличават заболяванията по клубените и потъмняването на месото. При правилно съхранение картофите губят малка част от теглото си и не заболяват. Сортовете картофи, податливи на гъбни заболявания и предназначени за семе, преди залагането в хранилищата могат да се обработят с регистрираните фунгициди.

При покълване картофите са силно чувствителни към етилен. По време на съхранението, всички полски и зеленчукови култури отделят определено количество етилен. По-големи количества етилен се отделят от зрелите ябълки и круши, а по-малки от зеленчуците. Клубените изложени на етилен, развиват малки, кръгли, чупливи кълнове. Картофите, предназначени за семе, не трябва да се държат в един и същи склад с плодове, зеленчуци или цветя.