Можеше ли Добромир Тонев да доживее до 60 г.?

Днес, 15 октомври, пловдивският и национален поет Добромир Тонев би празнувал своя 60-и рожден ден. Но той си отиде на 45, защото не беше пестелив човек. С каквото и да се захванеше – с творчество, веселие или самота, той стигаше до края. Беше от малкото хора на словото, които не подкрепиха изключването на дисидента Петър Манолов от Пловдивското дружество на писателите в последната година на социализма. Не за друго, а защото свободата бе свещена за него и ако му я отнемеха, той би спрял да диша.

Добромир Тонев бе сред най-искрените поети – той бе словото, а словото бе изящно и прецизно, когато той го произнасяше или пишеше. Изящно като остра кама или като слънчев лъч, попаднал върху заскрежена роза в късната есен. И, да, бе красив като мъж.

След него останаха 7 издадени книги, някои от които преведени на руски, полски,унгарски, английски, италиански, испански и немски езици. А също и конкурсът за поезия, който тази година се провежда за пети път и тази вечер 18:00 ч., на официална церемония в книжарница „Хермес Централ“, Пловдив, ул. „Княз Александър I“ 43 ще бъдат обявени поредните носители на наградата.

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото
чрез нежната алхимия на две тела преплетени –
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.

Живота искам да усещам, потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем на женствените хълмове,
помагай ми болезненото юношество да премина.

Не ме оставяй дълго под земята,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,
щом лятото затвори и последната си страница.

А най-последният от щъркелите – като на откриване –
с червената си ножица да среже мойта нишка.
И аз да тръгна на поредното си сливане.
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.