Есента в градината: Огледайте добре чемшира, отрежете розите

От лавандулата и розмарина можете да вземете резници за догодина

 

Есента градината трябва да се подготви за зимата. Преди да се заемете с розите, лавандулата, туята и другите красоти, Елена Александрова искрено съветва: Огледайте добре чемшира!

В разсадника в покрайнините на Пловдив, за който тя се грижи, има доста чемшир, който това лято е можело да не оцелее. „Появиха се гъсеници, които не забелязах веднага“, обяснява тя. През юни-юли обаче ѝ направило впечатление, че някои от нововкоренените растения жълтеят отдолу нагоре. Когато разгърнала внимателно клончетата, Елена забелязала гъсеници. Почти нямало незасегнати чемшири от този неприятел – вероятно нощенка или педомерка. Стопанката направила 5-6 пръскания с инсектициди, докато се отърве от тази напаст. Сега чемширът в градината отново е зелен, а най-силно нападнатите растения са започнали са пускат нови листа и клонки.

Преди зимата трябва да изчистите сухите клонки, които са попаднали в пазвите на туята. След това, за да предпазите дървото от силен вятър и тежък сняг, е добре да го увиете и вържете със сезал, съветва Елена Александрова.

Ако искате да си разсадите лавандулата или розмарина, сега е моментът. Ароматните растения се размножават вегетативно чрез вкоренени резници. Те трябва да са от млади издънки, дълги до 10 см и дебели към 2 мм. Издънката се реже точно под мястото, където се събират листата, като се махат най-долните листа. След като съберете резниците, ги засадете през десет сантиметра в прясна и влажна песъчливо-почвена смес, на топло в оранжерия.

В началото на ноември розите също трябва да се подготвят за зимата, за да се спре сокодвижението. Ако розите са бордюрни, трябва да се отрежат така, че надземната им част да е до 15 см, се казва в наръчниците на цветаря.

При храстовидните рози дебелите основни стебла се скъсяват най-слабо, а тънките клонки се режат дълбоко.

Катерливите рози се подрязват според възрастта. В първите две години се отрязват само стеблата, които не са дали цвят. Заедно с тях се отрязват болните, изсъхнали или тънки филизи. Страничните филизи се скъсяват над една сочеща навън пъпка с две трети. Нови филизи се закрепват на хоризонтални телове на разстояние 15-20 см., като се внимава да не се кръстосват.

Розовото дръвче изисква специални грижи. Този тип рози се подрязват най-силно през пролетта, но и през есента трябва да се подготвят за наближаващия студ. Подрязването включва отстраняване на загнилото дърво и скъсяване на главните филизи, както и на кръстосващите се, прекалено гъстите и тънки филизи. Главните се подкастрят 20-25 см. над земята.

Розите в саксии, които зимуват на открито също имат нужда от защита. Те се скъсяват на височина до 6 пъпки. Срезовете трябва да са наклонени и на 5 мм над пъпката. Саксиите се поставят в легени или сандъци, които се закопават в градината и се покриват с борови клонки. Възможно е съдът да се прибере в закрито, немразовито помещение, но да е тъмно и проветливо. През пролетта отгоре се добавя нова пръст.

Ако сте в апартамент просто приберете саксията с розата в стаята.

След като направите резитбата, трябва да завиете розите. Завивката може да бъде почва от градината, натрупана върху присадката. Използва се също и пясък, угнил оборски тор, листовка. Преди да загърлите растенията, трябва да почистите опадалите около тях листа, защото по тях е възможно да има спори на гъбни болести, които да се развият напролет. Със загърлянето с угнил оборски тор трябва да се внимава. Ако не е достатъчно угнил, торът може да изгори леторастите, тъй като отделя топлина по време на угниването.

Бордюрните рози се загърлят догоре, а на останалите също се прави могилка с височина около 15 сантиметра.