100 години Едит Пиаф – храброто врабче, което възпя живота и любовта

Ако Едит Пиаф беше жива, днес щеше да празнува 99-я си рожден ден. Но на хора като нея не им подхожда да остаряват бавно и предпазливо. Френското „врабче“ живя трудно, безстрашно и красиво, и остави след себе си легенди и шлагери.

Едит Пиаф е родена под името Едит Джована Гасион в Белвил, Париж. Тя е кръстена на британската медицинска сестра Едит Кавел Първата световна война, която е екзекутирана, защото помага на френски войници да избягат от немски плен. Майка ѝ Анета Джована Мейар е италианска певица, която пее под името „Лине Марса”, а баща ѝ Луис-Алфонс Гасион е уличен акробат.

Като малка Едит е изоставена от родителите си и тя най-вероятно живее за кратко време с баба си, която управлява бордей. През 1929 г., на 14 годишна възраст, тя се присъединява към баща си в уличните му изпълнения из цяла Франция.

Скоро след това Едит се отделя от баща си и започва сама да прави  представления по улиците на и около Париж. На 17 години тя има дъщеря – Марсел, която умира от менингит на две годинки.

През 1935 г., Пиаф е открита от Луис Лепле, който притежава успешния клуб Le Gerny. Нейната енергия и малък ръст, вдъхновяват прякора, който ще остане с нея до края на живота ѝ: La Môme Piaf („Малкото Врабче“). Лепле ръководи голяма рекламна кампания, за да промотира премиерата на Пиаф. Тя става достатъчно популярна и записва два албума през същата година.

Луис Лепле е убит на следващата пролет. След като властите я разследват като съучастник в престъплението, Пиаф се заема с образа си. Тя приема сценичното име -Едит Пиаф за постоянно и изготвя песни, които романизират живота ѝ на улицата, като подчертават нейната страст и вътрешна сила.

Пиаф е един от най-популярните изпълнители във Франция по време на Втората световна война. Концертите ѝ за германските военнослужещи са противоречиви, въпреки че по-късно тя заявява, че е работила за френската съпротива. Истинността на това твърдение обаче остана неясно, но пък Едит със сигурност е имала важна роля в помагането на много хора да избягат от нацистки преследване.

След края на войната славата ѝ се разпространява бързо. Тя обикаля Европа, Южна Америка и САЩ. Въпреки че американската публика първоначално е отблъсната от мрачното ѝ поведение и тъмни дрехи, Пиаф събира бляскави отзиви и в крайна сметка печели достатъчно аудитория, за да получи покани за две телевизионни изяви в Шоуто на Ед Съливан.

Личният живот на Едит Пиаф е доста драматичен. Тя участва в три тежки автомобилни катастрофи след 1951 г., което води до зависимости от морфин и алкохол.

Пиаф има нашумели романси с много от нейните сътрудници и с някои от най-големите знаменитости във Франция. Омъжва се два пъти. Първият й брак е за певеца Жак Пилс и продължава четири години. Нейният втори брак през 1962 г. за Тео Сарапо , гръцки фризьор и изпълнител, който е с 20 години по-млад от нея, продължава до смъртта ѝ през 1963 година.

Пиаф остава професионално активна до последните години от живота си и радва Париж с многобройни концерти между 1955 г. и 1962 г. През април 1963 г. тя записва последната си песен.

Едит Пиаф умира от рак на 10 октомври 1963 г. на 47 години. Тя е погребана в гробището Пер Лашез в Париж в близост до дъщеря си Марсел.

Подготви: Даниела Вълева