Да си спомним за Геров – поетът, който се загуби в Отвъдното преживе

Преди 18 години (1997 г.) на 22 декември умира поетът Александър Геров. Той е на 78 години, сам и уморен от взиране в Отвъдното. Считан от някои за луд, от други за мъдрец, Геров е неразбираем в неговия затворен свят. Изглежда измеренията му са прекрасни и го привличат, тъй като поетът прави няколко неуспешни опита за самоубийство. Дотолкова иска да полети от Земята, че един ден се качил чисто гол в колата си и потеглил … Но го спрели и въдворили в лудница.

Взорът му към други светове се открил след смъртта на жена му Тамара – единствената жена, която обичал. Психиатрите заключили, че тази трагедията го е лишил от нормалността.

А неговата нормалност била останала назад – в детството му. Той е роден в София на 15 май 1919 г. В юношеството и младостта му –  учил е в гимназия, а след това право в Софийския университет. В непокорството му – в началото на 1944 г. е арестуван за конспиративна дейност и излиза от затвора на 9 септември 1944 г. В по-зрелите му години – работил е като редактор в радио „София“, в сп. „Киноизкуство“, във в. „Кооперативно село“, в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“. Докато в един момент е започнал да копнее по „голямата тишина“, по ново раждане, което минава през смъртта.

Издал е пет стихосбирки и една книга с проза – „Фантастични новели“.

ОЧИ

– Очите му виж! – сатаната извика:

Очите, очите му виж!

Д. Ж о т е в

Различни са очите ни, различни.

Очи на мъж, на старец, на дете.

Едните виждат сделките парични,

а другите – завода как расте.

 

Едните виждат слава и овации,

чужбина и усмихнати жени.

А други – как из селските сокаци

вода и електричество шуми.

 

Очи, очи, към бъдещето впити,

разтворени широко към света!

От всички вас най-страшни са очите,

които правят сделка със властта.