Сурва, сурва … Васильовден е!

В първия ден на годината празнуваме Васильовден, който е на името на свети Василий Велики. Той е вселенски отец и учител на Църквата, почитан като един от най-всестранно образованите за времето си хора. 

Василий учи първо в Кесария, Кападокия, където се сприятелява с  Григорий Богослов. Продължава обучението си в Атина в училище, в което се подготвя и бъдещия император Юлиан Апостат. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики създава скромно монашеско убежище до град Неокесария при река Ирис. При него се премества да живее и верният му приятел Григорий Богослов. В манастира те създават правилник на монашеския живот, който след това се прилага от православната църква. Свети Василий Велики си остава един от най-видните апологети на източната църква.

1 януари наричаме още Сурваки.  От древни времена на този ден деца и млади мъже взимат дряновица и с песни и стихове сурвакат за здраве по-възрастните от тях. За добрите им пожелания, те ги даряват с пари, орехи, плодове и други дарове.

Дрянът е избран от народа за сурвакане, защото е силно дърво. Той пръв цъфти, а плодовете му последни узряват. Дряновите пръчки се украсяват с цветни хартии, към тях се привързват пуканки и сушени плодове. В някои села се използват и пръчки от круша.

Днес се приготвя традиционната баница с късмети. Пожеланията се увиват около пъпка от дрян, слага се и пара.

На празничната трапеза на Васильовден се редят варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Днес имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.