Преди 2122 години се ражда Цицерон – Оратора и Философа

На 3 януари 106 г. пр. н. е. се ражда Марк Тулий Цицерон – един от най-големите оратори и мислители в историята. Още като дете проговаря старогръцки, а като младеж придобива образование по право, реторика, литература и философия. Въпреки, че семейството му не е от най-знатните в Рим, благодарение на ярката си мисъл и майсторството в боравенето със словото, Цицерон става един от най-прочутите и важни хора на Рим.

Неговите най-значими произведения са трактатите „За оратора“, „За държавата“ и „За законите“.

Според него държавата е общност на много хора, свързани чрез съгласие по въпросите на правото и обществените интереси. Тя зависи от съзнанието за взаимни задължения и взаимно признаване на правата, които спояват гражданите на всяка държава. Има три форми на управление – монархия, аристокрация и демокрация, като всяка от тях е нестабилна. Самият Цицерон заявява, че предпочита монархията, но също така смята за най-добра „смесената форма“. Неправилните форми на държавата са тирания, олигархия и анархия. Цицерон е оставил на човечеството думата република.

Основен съперник в политическото издигане на Цицерон е Катилина, с който си оспорват поста „консул“ (най-висшата избираема длъжност в Римската империя – б.р.). След като народът избира Цицерон, съперникът му започва заговор срещу него. Само с четири речи, считани за връх на ораторското изкуство, той принуждава врага си да побегне и да се укрие в Етрурия (северна Италия). Някои от привържениците му по настояване на Цицерон получават смъртни присъди. По това време заради изключителния си талант в речите, той получава титлата „Баща на отечеството“, която до момента е присъждана само на императора.

Но словото, с което Цицерон си служи по-добре от всяко оръжие, става причина и за неговия край. Той е обезглавен на 7 декември 43 пр.н.е. (на 63 години). Главата и ръцете му са изложени на трибуната на Римския форум по нареждане на Марк Антоний, който не може да му прости съчинението „Филипиките срещу Марк Антоний“.

Мисли на Цицерон:

Благото на народа е най-големият закон. (Salus populi — suprema lex)

Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.

Изхвърли копията, които друг ти приготвя!

Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?

Между добри хора всичко се нарежда добре.

Навикът е втора природа.

Най-висшето право е най-висша несправедливост.

На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината.

Не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб.

Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.

Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено.

О, времена, о, нрави! (O tempora, o mores!)

Парите са нервът на войната.

По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.

Равните с равни най-лесно се разбират.

Често човек няма друг враг, освен самия себе си.