Петър и Христо Кумчеви: Преди 15 г. баща ни каза: Американската мечта е в земеделието!

След дълги години неспирен труд и учене, двамата братя разбраха, че това е истина

Преди около 15 години братята Петър и Христо Кумчеви от Пловдив, тогава към двайсетгодишни, трябвало да решат с какво да се занимават. Животът бил пред тях като бяло поле с много посоки. По-малкият – Христо, току що се бил уволнил от казармата, а Петър играел като полузащитник в „Спартак“ – Варна. „Мога да ти дам една сума пари и да започнеш каквото искаш. Но, ако решиш, можем да работим заедно и да направим градини в Трилистник“, предложил бащата Красимир Кумчев. Пред Петър, който тогава бил на 25, алтернативата се оказала или да продължи още пет години с футбола, докато остарее безнадеждно за този спорт. Или да не хаби времето си и да започне да учи азбуката на овощарството и зеленчукопроизводството. „Изглежда съм имал ум в главата и избрах земеделието„, смее се днес бившият футболист.

Ден след ден, година след година, Красимир Кумчев градял вярата в момчетата си, че

ако са работливи, схватливи и използват главите си,

един ден ще имат по-добър живот от повечето американци. Но, какво значи работлив в кодекса на фамилията Кумчеви, е отделен въпрос.

Работлив означава да копаеш с мотика лехите за разсада. Да подкараш трактора и да изореш, или да напръскаш. Да ставаш по тъмно, за да докараш работниците от някое село. Да направиш резитба на овощните и да изнесеш клоните. Да береш пипера и зелето, и тиквичките, и черешите, и ябълките. Да стоиш на борсата или при хладилниците от рано сутрин. Да разпъваш маркучите на капковото напояване. И т.н. Работата е безкрайна и през деня, и през годината. В някои дни продължава по 17 часа.

Схватлив си, ако се научиш да разпознаваш болестите и неприятелите навреме. Ако можеш да поправяш сам машините. Ако, когато погледнеш голите клони на дървото, разбираш кои и докъде трябва да отрежеш, така че то хем да роди богата реколта, хем да не го претоварваш. Схватлив си, ако умееш да се пазариш и ако разбираш хитростите на работниците.

Знак, че ненапразно носиш глава върху рамената си, е ако успееш да видиш напред. И още по-напред, така че да си на точното място, когато стандартното време стигне до него.

„Преминахме през всичко като общи работници“,

обобщават Петър и Христо. И въпреки че обещаният американски живот си оставал далечен като легенда, двамата разказват, че никога не са се усъмнили в обещанието на баща им. „В края на 90-те, когато започна голямата криза, имаше моменти, когато съм се чудил как ще изкараме зимата“, признава Христо. Например, един октомври, когато е трябвало да оберат пипера, отглеждан за семепроизводство, паднал такъв мраз, че унищожил всички чушки на полето. „Тогава ми стана страшно, но баща ми каза: „Спокойно. Всичко е наред“, припомня си един от критичните моменти 38-годишният фермер.

„В онези години банките не даваха кредити на земеделците. Брояха ни за супер рисков сегмент, а земята не я признаваха като актив. Затова инвестирахме в нови градини, в капкови системи и в машини със собствени средства, а също и по европейските програми. Ако някой си е мислил, че сме живеели охолно, е много далече от истината“, признават Кумчеви. Имало е поредица от години, когато през май над черешовите градини са минавали късни пролетни слани, а след тях цъфналите дървета или завръзите са оставали като попарени. Никаква реколта, никакви приходи от черешите, за които обаче си хвърлил не малко труд да ги орежеш, наториш, напръскаш. Насреща обаче винаги е бил бащата, който казвал: „Спокойно, всичко е наред“. Е, да де, ама …

Междувременно синовете на Красимир Кумчев придобили агрономическо образование, което обаче не им дало правото да работят по-малко.

Работливи роми с европейски заплати

„Много години минаха, докато си потърсим помощници“, обяснява Петър. Днес овощарската ножица е в джоба му, защото обучава работниците за резитбата на ябълките. До преди две-три години мъжете в семейството по цяла зима режели градините. Предпочитали сами да свършат тази работа, защото бригадите, които се занимават с резитби, работят по други правила. „Според мен, нашият начин е по-добър“, сигурен е 41-годишният овощар. Двамата братя са стигнали до извода, че е по-добре да осигурят целогодишна заетост с много добра заплата на десетина работливи роми, отколкото всеки път да наемат различни хора за различни дейности. „Защото работници на пазара има много, ама качеството е слабо. Най-добре е да наемеш свестни хора, да им дадеш сигурна, европейска заплата, която през лятото е повече от 1000 лева, да им плащаш осигуровките и да разчиташ на тях“, е съществената поука, до която са стигнали братята.

Към днешната дата Петър и Христо управляват 100 декара ябълки, пръснати на пет места, 200 декара череши – в осем блока, 235 декара сливи, които също са в няколко землища, включително и в Пазарджишко. За част от тях имат и съдружник.

Обичайни рискове, необичайни идеи

„Правим нещата да се случват“, казва Петър. А Христо уточнява, че нищо на земята не е сигурно, рискът е навсякъде. Но когато работиш в България, рисковете са значително повече. Можеш много да загубиш, можеш много да спечелиш. Както например се е случило миналата година със салатите. През 2014 г. цената им е била 22-23 стотинки, а през 2015-а е стигнала 2 лева, защото изведнъж се появила дупка на пазара. Но точно тогава стоката на Кумчеви се оказала разкошна и готова за прибиране, готова и за два лева за бройка. В крайна сметка, всичко е въпрос на добри планове. Във фермата се отглеждат десет вида зеленчуци, които трябва да подредиш балансирано във времето. Математика, агрономически знания, пазарна прозорливост, ред, прогноза за необходимата работна ръка. Ако изпуснеш само една подробност, много неща могат да се провалят.

„Лошото е, че пазарът е непредвидим. По едно и също време много производители се втурват да отглеждат едни и същи зеленчуци, и цената им пада. Може донякъде да се ориентираш, ако разпиташ търговците на семена кое се продава най-много“, разкриха братята. Рискът обаче може да се избегне, ако измислиш да правиш нещо, за което другите не са се сетили. Така през миналата година Христо и Петър решили да пробват със семепроизводство на прочутата, но почти изчезнала Куртовска капия. Намерили семена чак във Великотърновско и произвели 45 килограма. Голяма част от тях закупило консервно предприятие, което разполага и с производствено поле.

Обещано – изпълнено

Тази година за пръв път стопанството ще потвърди обещаната от аграрното министерство подкрепа за „чувствителните“ сектори овощарство и зеленчукопроизводство. Христо обяснява, че ще има шест различни плащания: на площ, обвързано, преразпределително, за зимните пръскания на градините, по мярка 10 за зачимените редове и по de minimis за зеленчуци. Като сума се получава някъде между 270-280 лева на декар.

Така след дълги години учене и труд, едва в последните 2-3 г. Петър и Христо усетили, че обещанието на баща им за американската мечта, се сбъдва. „Дори живеем по-добре от американските фермери“, убеден е Христо, който миналата година бе в САЩ. „Там престъпността е много по-висока, отколкото е у нас. Подходът им е абсолютно комерсиален – те могат да унищожат дръвчета на 7 години, само защото са научили, че е по-доходно да отглеждат мандарини вместо ябълки. Безработицата е по-висока отколкото тук“, изброява Христо.

А на цялата тази история от живота, баща им Красимир Кумчев (него често може да го видите да коментира в медиите земеделието), може само да се усмихне. „Каквото обещах – стана. Дори и утре да спрат субсидиите, синовете ми имат занаят, натрупаха опит, стопанството е в сигурни ръце.“ Дори да падне градушка напролет, или да настъпи внезапен мраз, да падне правителството, да се разпадне Европейският съюз …, все някой от двамата ще се сети и ще каже на другия: „Спокойно. Всичко е наред.“