Костадин Якофов: Пчелното семейство е велика тайна, човекът не е дорасъл за нея

Пловдивският пчелар е носител на множество награди и е готов да помогне със знанията си на всеки

През последната година Костадин Якофов забелязал две необикновени неща, който за пръв път виждал в 36-годишната си практика на пчелар. През 2015 г. природата в тракийското поле цъфтяла и отделяла нектар като за последно и както никога дотогава. В резултат на това изобилие, на пчелните семейства им се отворила огромна работа и те направили много, много мед. Повече отвсякога досега. А за подсилването им отишли по-малко и от два килограма захар на кошер при обичайно над 10 кг. И друго видял Якофов, и се смаял – още на 12 декември 2015 г. пчелата майка започнала да снася яйца. И от практиката, и от учебниците се знае, че майката се залавя с това основно задължение, когато денят започне да нараства. Тоест, след зимното равноденствие на 21 декември.

Какво означава това? „Ще видим“, отговаря Якофов. „Човек знае за природата едва 15 процента от информацията, с която разполагат пчелите“.

Пчеларят от Пловдив е на 75 години

и малцина са хората от бранша, които не са чували името му. Негов учител е Георги Гърдев, който е подобрил 8-рамковия кошер, привнесен от Румъния. Преди на навърши 30 години, Якофов започва да изучава пчеларство в курс на Гърдев. После получава задача от него да изобрети по-ефикасен прашецоуловител. Така нашият човек измайсторява плъзгащия се дънен уловител на прашец, в който падат 15 до 18 процента от него. Групата на Гърдев създава и технология за сушене и съхраняване на прашеца.

Любител на меда с марката „Якофови“ е и премиерът Борисов, сподели между другото (защото това семейство не обича да се хвали – б.р.) жена му Елка. Стените на коридора във фамилното им жилище в Пловдив са отрупани с дипломи, грамоти и вестникарски публикации. Има и купа, и медали.

Пчелинът на Якофови е в едно чирпанско село.

Направен върху някогашно сметище, той е спретнат все едно е експонат от световно изложение. Можеш пред входната врата да си събуеш обувките и да влезеш. Кошерите са бели, пътеките между тях са гумирани и също бели. Сред кошерите през лятото цъфтят лавандули, салвии и всякакви медоносни треви и храсти, които Костадин е взимал от несъществуващата вече пловдивска Ботаническа градина. През зимата водата за пчелите се подгрява. Днес за този пчелин, както и за още един в Пловдивско, се грижи дъщерята Христина Якофова. Но бащата през ден е сред кошерите, защото „там, където е богатството ти, там ще бъде и сърцето ти“. Тоест, на 70 км от дома.

Ако някъде в страната има щастливи пчели, които са такива не защото раздават европейски субсидии за хуманно отношение (за пчелите няма предвидени пари за това), то те са в двете стопанства на Якофови. И не защото там всичко е чисто и бяло. Съвсем не. А защото Костадин Якофов има ясна философия за дейността си: Той не ограбва труда на пчелните семейства.  

„Пчелите правят мед, за да изхранят себе си и потомството след тях. За една година на едно семейство, ако искаме да е силно, са му необходими 90 кг мед и 40 кг прашец. Сметката е лесна. В едно пчелно семейство има около 180-190 хиляди насекоми. Една пчеличка консумира през живота си 0.5 грама мед и 0,25 грама прашец“, обясни възрастният мъж.

„Ние, пчеларите, крадем за себе си мед от семействата“, е установил Якофов. За да не ограбва своите пчели, той ги стимулира да работят повече, така че да има и за тях, и за стопанина.

Майсторът пчелар взима меда веднъж в годината.

Така прави Якофов, макар че в по-плодоносните години може и два пъти да центрофугира. Междувременно той подава на пчелите от резервния инвентар, за да пълнят питите. Дори медът да е направен през юни, нищо му няма, може да изчака, когато е запечатан. Направената сладост от нектара на рапицата и слънчогледа, Якофов предпочита да я отстъпи на семейството, тъй като тя лесно кристализира заради по-голямото количество на глюкоза в нея. В ранния мед преобладава фруктозата, а в по-късния – глюкозата, пояснява пчеларят.

Обичайно в неговия пчелин медът се вади между 3 и 10 август. Но не цялото количество. 14-15 кг мед пчеларят остава на пчелното семейство, за да преживее зимата. Ако след 10-ти август пчелите съберат още мед – техен си е. Затова годишният норматив на Костадин Якофов е да получи от едно семейство 20 кг мед, 4 кг пчелен прашец и от две семейства да направи една отводка.

За да стимулира яйцеснасянето на пчелата майка, пловдивският пчелар поставя в хранилката захар. Именно от нея, разграждайки я, пчелите правят пчелно млечице, с което хранят новото потомство. По това дали пчелите ближат захарта, той разбира дали е заложено ново пило. А, за да може семейството да произведе повече нектарен мед, Якофов разполага и с помощни семейства, от които взима пило и го поставя при основното семейство. Той си служи с нуклеуси още от 1992 г.

За уникалната същност на пчелите,

възрастният човек може да говори с часове. Убеден е, че пчелите знаят какво ще е времето за шест месеца напред. Синоптиците може да направят грешки, но пчелите – никога, твърди Якофов. Кога майката ще снася яйца, зависи от тайните знания, които има за времето и съответно за пашата. Умеят да извличат информация от звездите, слънцето, електромагнитните полета и от други източници. Когато влязат в нов кошер, изключителните насекоми го изолират с клей, в който има към 6 вида антибиотици и освен това предпазва семейството от радиация. Прашецът, наричан още „хляба на пчелите“, е пълен с богата гама макро и микроелементи. Той е най-чистият белтък, произведен в природата. Когато пчелите започнат да градят килийките, работата им е връх на съвършенството. Те са еднакви до стотни от милиметъра – нещо, което и изкуственият интелект не може да постигне. В малките си тела произвеждат восък за градежа, в тях е вграден и най-точният джипиес. Пчелата може да е отлетяла на километри, но когато се връща, не се отклонява и на секунда от градуса. Дори и да си преместил кошера, тя пристига там, където е бил. Ако някои от пчелите са немощни и неактивни, останалите ги убиват и продължават работата си. „Пчелите живеят, изтощавайки се. Това е заложено в природата им“, е заключението на Костадин Якофов. Когато е студено, те се свиват на кълбо. Колкото е по-ледено навън, толкова по-стегнато е то. С всеки градус топлина, кълбото се разпуска все повече и повече. Затова могат да оцелеят и на полюсите. В кошера регулират влагата, вентилирайки въздуха с крила. За да се запази медът, влажността в него трябва да е под 20% и пчелите имат грижата да го изсушат.

Тези и още много други неща разказа пчеларят, който е благодарен на съдбата, че го е подтикнала да се занимава с чудния свят на медоноските. До 1978 г. той е бил човек с обикновена професия – инспектор по климатичните инсталации в ТПК „Марица“.

Един ден обаче негов приятел пчелар му продал мед

от акация. След няколко месеца медът се вкиснал. Едва по-късно Якофов разбрал защо се е случило това.

„Медът беше истински, в това няма съмнение. Не беше смесен с глюкоза или друго. Проблемът с вкисването се е появил, защото продуктът е бил с над 20% влажност. Аз пък тогава исках моите деца – две малки момичета, да могат да ядат до насита истински, полезен и неразвален мед. И за да им го осигуря, реших да стана пчелар. Първо изкарах курса на Георги Гърдев. После сложих два кошера на село. На следващата година ги направих осем. Продължих да работя като инспектор, а от меда получавах колкото две заплати в ТПК „Марица“. Дойде време да се пенсионирам и с жена ми разширихме стопанството. Имах голям късмет, че попаднах на най-добрия учител – Георги Гърдев, лека му пръст. Човек трябва да раздава знанията си, защото някой ден, когато си замине, цялото знание, което е добил, ще се загуби, ако не го е споделил. Затова на никого не отказвам съвет и помощ.“