Светлата тъга на Павел Матев и до днес лекува с песните

„Аз мисля, че човешката тъга е най-красивото чувство“, каза някога Павел Матев. Поетът ни напусна точно преди 10 години, но неговите песни и до днес лекуват. „След него ще остане сериозна празнина в живота на културата ни, който не е весел напоследък“, каза на прощаване с него Валери Петров, и позна. Вече няма значение, че Матев е заемал най-високи постове в културните институции на социализма, вече никой не може да го нападне и оскърби за това. Защото след смъртта си, поетът продължава да живее в нещо по-високо от историята – в стиховете и песните.

 

Завръщане

Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням и гологлав.

Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Някъде в детинството му плуват
кучета, волове и жита.
Добър вечер, мама ме целува,
мене ме целува радостта.