Преди 109 г. уволнен чиновник убива министър-председателя Димитър Петков

Димитър ПетковПреди 109 г- на 11 март уволненият чиновник Александър Петров стреля с пистолет и убива министър-председателя и бивш кмет на София Димитър Петков. Извършителят на зверския атентат е разкрит и бившият служител на Българска земеделска банка е осъден на смърт, а присъдата – изпълнена.

Димитър Петков е герой от Руско-турската война за освобождение на България, в която губи лятата си ръка. Преди това, още на 18-годишна възраст, той е участвал в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. Роден е на 2 ноември 1858 г.

Като привърженик на Либералната партия и служител в МВР, през 1882 г. той се обявява против режима на пълномощията, затова прекарва две години от младините си в затвора.

Става съратник на Стефан Стамболов, а през 1894 г. е свидетел на убийството му, за което обвинява княз Фердинанд I.

При управлението на Стамболов, Димитър Петков е кмет на София и на неговата огромна енергия столицата дължи изграждането на нови улици и булеварди и прокарването на канализацията. За да финансира тези инвестиции, той убеждава съветниците да одобрят тегленето на 10-милионен заем от лондонската банка.

 

След изтичане на кметския мандат, Димитър Петков е бил и председател на Народното събрание, и вътрешен министър. Става премиер на Народнолибералната партия в края на 1906 г. и едва след 3-месечно управление на страната, е убит, когато е на 48 години. За краткото време на управлението му, се въвеждат някои репресивни мерки. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Тогава правителството затваря висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Три години след смъртта му, анкетна комисия установява, че докато е бил вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906 г.), той е отклонявал пари в лична сметка от Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия.

 

 

 

 

Leave a Comment