Преди 15 години Пловдив загуби Добромир Тонев

Преди 15 години Пловдив загуби Добромир Тонев – Поетът на града. Той си отиде сам, застигнат от инфаркт, когато бе само на 45 години. Бе сред най-добрите хора в полиса, но бе вложил усилия да прикрие това. Защото (както бе написал), „Зад тебе злото диша като хрътка/ (доброто е обществено понятие)/ разтвориш ли ръцете за прегръдка/ ти вече си удобен за разпятие.“

Този човек не беше пестелив. С каквото и да се захванеше – с творчество, веселие или самота, стигаше до края. Бе сред най-искрените поети – той бе словото, а словото бе изящно и прецизно, когато той го произнасяше или пишеше. Изящно като остра кама или като слънчев лъч, попаднал върху заскрежена роза в късната есен.

След него останаха 7 издадени книги, някои от които преведени на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански и немски. А също и конкурсът за поезия на негово име. Плоча на Джумаята също носи неговото име. А тези, които го познаваха, още го носят в сърцето си.

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото

Ако решиш да ме извадиш пак от нищото
чрез нежната алхимия на две тела преплетени –
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изящно тяло, захвърли ме сред конете.

Живота искам да усещам, потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по корем на женствените хълмове,
помагай ми болезненото юношество да премина.

 Не ме оставяй дълго под земята,
 не ме обезличавай в книги по ботаника;                                                                                                учи ме да разчитам клиновидното писмо на ятото,                                                                      щом лятото затвори и последната си страница.

А най-последният от щъркелите – като на откриване –
с червената си ножица да среже мойта нишка.
И аз да тръгна на поредното си сливане.
Ако решиш да ме извадиш пак от нищото.