Следвай Антоанета Гьорева! Тя знае кога, какво и защо

Стопанката от Юнаците разказва как е започнала да отглежда памук, защо ще спечели от него без реколта и по каква причина намалява площите на „приоритетните“ домати с две трети

Постоянство. Това е простото, но златно правило на Антоанета Гьорева – дребничката усмихната жена, която очевидно притежава неизтощима енергия, прилив на идеи и твърда ръка, за да ги приложи. Без съмнение, тя е човекът, който взима решенията в стопанството от 3 хиляди декара, в което се труди цялото голямо семейство.

Стопанството е пръснато в няколко землища в Пазарджишка област – в село Юнаците, където живеят Гьореви, в Памидово и Величково, а също и в пловдивското Ново село.

То е добре балансирано или както икономистите се изразяват, има диверсификация на риска. Върху най-голяма площ са житните – пшеница и овес. Напролет се сее и слънчоглед. Миналата година за пръв път е засят памук върху 280 дка. Отглеждат се още домати върху 30 дка. В стоманено-стъклена оранжерия от 1,5 дка през зимните месеци растат салати и други зеленчуци.

Експериментът с памука

От тази година земеделските производители, които отглеждат памук, за пръв път ще получат допълнителни субсидии за тази позабравена култура. Любопитно е как Тони Гьорева е решила да се заеме с непознатото за нея производство.

„Чета“, обяснява тя. За разлика от много други земеделци, които нито рискуват, нито печелят, нито следят нормативите, Тони чете наредбите и законите в интернет. Разпечатва ги, подрежда ги в папка, за да не ги търси, когато се наложи. И мисли. Така тя е била сред първите, научили за особеното внимание към памука, което земеделското министерство отрежда на тази култура. Далеч преди другите да се досетят, жената от Юнаците се е свързала с Института по полски култури в Чирпан, който някога се наричаше Институт по памука, и е поръчала семена. След нея станала опашка, а това сериозно затруднило хората на науката. Поръчките растели, а семената били малко. „Понеже вие първа ни се обадихте, ще дадем най-напред на вас семена, но ще са по-малко, отколкото поръчахте“, извинили се от Чирпан.

За съжаление, памукът, който се развивал добре през лятото на 2015 г., останал неприбран заради мократа есен. Тони Гьорева имала уговорка с памукопроизводител от Хасково да докара комбайна до нейното стопанство, но времето не позволило. Този риск ще бъде „застрахован“ през 2016 г. Фермер от Пазарджишко планира да закупи комбайн и Тони Гьорева ще разчита на него при жътвата тази година. За всеки случай, площите на влакнодайното растение ще бъдат намалени на 150 декара.

Макар да не е получила приходи от продажбата на памук, Тони все пак не е и на загуба. Сметките й (а тя си води точни сметки за всички приходи и разходи) показват, че за семена, оран, дисковане и две окопавания, е броила 100 лева на декар. Културата не се е нуждаела от растителна защита през годината. Субсидията за памука е 135 лева на декар, което показва, че е на плюс. Ако беше прибрала реколтата, тя щеше да получи около 200 килограма от декар. Влакнодайното има пазар и той е в българската Мека на памука – Хасково, където го купуват за 0.60 лева за килограм, преработват го и го изнасят, защото у нас вече няма текстилна индустрия. Особеност на първата година от прилагането на схемата за памука е, че задължителното условие от 100 кг/дка добив, е отпаднало само за 2015-а заради лошите метеорологични условия. Точно, защото тази норма от 2016-а ще бъде задължителна за получаване на субсидията, Тони Гьорева е решила да не рискува и да намали почти двойно площите.

Био пшеницата – в очакване на по-добри цени

Другото, което Тони Гьорева е прозряла преди години, четейки земеделски теми в интернет, е възхода на биологичното земеделие. „Екополитиката на Европейския съюз, неизбежното съобразяване на българското министерство с нея … Това ме наведе на идеята да сертифицирам част от площите като био“, разказва тя. „Вярно е, че био пшеницата дава по-малки добиви, че все още цената й е на цената на конвенционалната. Но пък по-слабата реколта се компенсира от спестените разходи за наторяване и растителна защита. А за пазара вече има сигнали, че скоро био зърното и у нас ще се изкупува по-скъпо“.

В семейството важи правилото, че най-добрата продукция е продадената. Затова зърното се търгува направо на полето.

Разочарованието „приоритетни домати“

Що се отнася до полските домати, Тони Гьорева твърдо е решила да намали площите им тази година. „Ама те нали са в „приоритетния“, „чувствителен“ сектор Зеленчукопроизводство? Защо?“, би попитал всеки, който чете изказванията на министъра и зам.-министрите на земеделието. „Истината е, че преди да бъдат обявени за такива, получавахме по-високи субсидии за тях“, твърди жената от Юнаците.

„В стария програмен период получавахме помощ за „качествени плодове“. Тази схема днес е заместена от обвързаните плащания, които са значително по-малки“, пояснява Тони. „До 2015 г. беше така“, продължава тя. „Ако получиш 10 тона от декар полски домати, ти плащат субсидия за 10 тона. Количеството не се доказваше с фактури или кантарни бележки, а чрез контрола на Агенцията по храните. За един тон помощта бе 200 лева. Сега е доста по-различно. Минималният добив, за който се изискват фактури или други счетоводни документи, е 1,5 тона, а субсидията за декар е 207 лева. И това е всичко. Нищо над този тон и половина на декар не се заплаща“, посочи стопанката. Затова през 2016 г. тя ще намали доматите от 30 на 10 декара. И това ще е голямо облекчение, тъй като продажбата при борсата в Огняново е мъчителна работа в средата на лятото. Доматите трудно се продават, защото са в изобилие. Цената е ниска, а трудът на работниците е скъп. По тази причина Тони „приоритетно“ ще съкрати площите им с две трети.

Златните 90-те

За Тони Гьорева не може да се каже, че е вряла и кипяла в земеделието. но пък винаги е усещала пулса на пазара. А това й дава значителна преднина. За пръв път е усетила меда на селското стопанство, когато още през 1989 г. се е заела да отглежда бройлери. Но не на сляпо, а с осигурено изкупуване от предприятие в Костинброд. „Няма да забравя онези години – най-добрите“, признава тя. „Наистина се печелеше.“ В България все още думата демокрация е била непозната, но трудът на рискуващите предприемачи се е заплащал прескъпо. „Мъжът ми, тогава служител на МВР, получаваше много по-малка заплата от доходите от птицефермата, в която отглеждахме 10 хиляди бройлери“, припомня си тя.

След няколко години обаче констинбродското предприятие било съсипано от т.нар. демокрация.

Тогава Тони направила оранжерия и започнала да отглежда гербери. И отново приходите пораснали. Но нахлули холандските цветя и й се наложило да се оттегли и от това производство.

Експериментирала и със свиневъдство в холандски тип ферма, но започнал вносът на западно месо.

Накрая жената се отказала да се движи на пенливия гребен на вълната и започнала работа в немско дружество, което се занимавало със земеделие. То наело 5 хиляди декара земя и започнало зърнопроизводство. Направило модерен проект за кланица на пуйки, но тогавашното земеделско министерство нямало административен капацитет да оцени проекта. И след милиони инвестиции, и дълго, напразно чакане на чиновниците да се произнесат за проекта, от немската фирма загубили търпение и напуснали страната. През 2011 г. Антоанета Гьорева използвала част от комасираната от немците земя и я пренаела в Ново село. Така станала земеделски производител.

Днес стопанството й изхранва нейното семейство, това на голямата й дъщеря Кристина, а също и на по-малката – Вера. И всички те са свикнали и им харесва да изслушат нейните предложения за експерименти в стопанството. Да ги одобрят и да действат. Защото „мама знае най-добре“.