Фермата на Надя, където е сърцето ѝ

Тя е биоземеделец, може да построи къща, кара трактор, възпитава две деца и иска да е перфектна във всяко нещо, което върши

Преди не толкова отдавна Надя Петкова от село Труд е завършила Математическата гимназия в Пловдив със златен медал. „Баща ми беше строител и той реши, че трябва да стана строителен инженер. Ако беше казал да съм лекар, щях да стана лекар. Вече като инженер работех в немска строителна фирма, откъдето поискаха да ме назначат в централния им офис в Германия. В крайна сметка отказах. Работила съм и в хотели, и в казино. Обичах да наблюдавам хората в казиното – на някои им трепереха ръцете, когато залагаха. Други бяха привидно разумни – тръгваха си, щом са на малка печалба. Но все идваше черният им ден, когато отказваха да приемат, че шансът е срещу тях и в една единствена нощ пропиляваха всичко спечелено в продължение на година… Сама шпакловах стените на къщата, където живеех. Децата бяха малки, не работех и имах време. Обърнах вратите и дограмата, когато един ром, който исках да наема за тази работа, ми поиска 100 лева за врата. Целият опит, който имам, ме е направил това, което съм. Но накрая отново се върнах в детството си, когато баба ми ме водеше до овощната градина, за да работи. Следобед постилаше жилетката си на тревата и ме приканваше да спя. Бях петгодишна, но споменът за онова време, когато отраснах като най-щастливото дете сред природата, винаги ще е жив. Точно заради него реших, че трябва да си припомня връзката със земята и онази хармония, която другаде не съм открила.“

Човек много може да се зачуди, когато разбере, че тази, сравнително млада жена, обработва 28 декара земя почти сама, като разчита най-вече на помощта на баща си. Има малко старо тракторче, втора употреба, само с 22 коня мощност, което й помага спрямо силите си.

„Фермата на Надя“ (това е името на стопанството) е биологично сертифицирана от 2012 г. Тя е пръсната в землището на Труд, където са оранжериите (полиетиленови тунели), които тези дни ще станат общо 2 декара, и още 8 дка, заети с билки, малини, ягоди и зеленчукова градина. Има още 11 декара младо сливово насаждение в землището на съседното село Строево. Също така 6,5 дка стара ябълкова градина (несертифицирана), за която полага най-малко грижи – бере я на есен. В един наследствен двор в Строево Надя е решила да построи къща, но засега в него има само оранжерия, малко лозе с десертни сортове и изградени основи на бъдещия дом.

Разказва, че е щастлива сред многото растения, които отглежда. Те й говорят дали се чувстват добре или нещо ги мъчи. Контактът между нея и тях вече става само с един поглед. Голямата трудност на биологичното земеделие е, че дори и да знаеш от какво боледуват плодовете и зеленчуците, нямаш голям избор за реагиране. Естествените рецепти като пръскане с отвара от коприва против насекоми, вършат слаба работа. Био препаратите са много, много скъпи и когато Надя забележи, че има болно растение, най-ефективното решение е да го изскубне, за да не зарази другите.

В момента оранжериите са пълни с ягоди, етапно засадени, за да може да зреят на вълни. Има и марули. От двете страни на всяка оранжерия са засадени лук, риган, мащерка, за да се оползотвори всяка педя. В парцела растат още розмарин, салвия, босилек.

Когато отмине опасността от късни пролетни слани, Надя ще засади разсадите на тиквичките, пипера, патладжана, които си е отгледала сама. Ядосва се, че не е взела мерки срещу сланата, която падна в края на март, хем е имала предпазващ препарат. Така е загубила цъфналите полски ягоди, защото се е подвела по прогнозата, че няма да има отрицателни температури.

Тези дни още два полиетиленови тунела ще бъдат монтирани и покрити. И ако си мислите, че ще бъдат повикани работници да свършат тази работа, грешите. Надя и баща й ще имат грижата. Дори и металните конструкции си ги поевтиняват, като купуват железата, а после ги дават за огъване в работилницата. Билата им ще бъдат подпрени с дървени греди – това е то да се захванат за работа един строителен инженер и един строител.

Децата на Надя са още твърде малки, за да помагат. Момиченцето е на 10, момченцето на 6 години. Тази година майка им твърдо е решила да ги заведе на море за три или четири дни. И това ще бъде един разкош, лукс, защото тя не си е позволявала почивка от 1991 година насам.

Впрочем, една нейна много характерна черта й е предопределила да няма време за безгрижни ваканции. Защото тя е чисто и просто перфекционист. Ако види плевелна трева в оранжерията, трябва да я отскубне. Ако найлонът има гънки, трябва да го опъне още. Ако тракторчето не може да оре дълбоко, трябва да плати на някой да свърши работата. Ако е на пазара, стоката й трябва да е идеална. Ако създала доверие в клиентите си, трябва да продължи да го заслужава. Не може да ги предаде.

Като стана дума за пазара, Надя има наета маса на централния „Четвъртък пазар“ в Пловдив. И не, няма човек, който да продава стоката й там. Сутринта бере плодовете и зеленчуците, и заминава със старото си БМВ. Тя е сред малкото производители там и докато търговците свикнат с присъствието й, са били враждебни. Но пък купувачите я търсят, защото май е единственият сертифициран биологичен производител на пазара. Сигурно е и единственият продавач, който през зимните месеци само плаща наем без да подрежда стока. В събота гледа да не пропусне фермерския пазар при „Тотал спорт“. Участва и на биоизложения в София и така се е запознала с Ути Бъчваров. Възхитен от трудолюбието на младата жена, той обещал да направи предаване с нея, когато узреят зеленчуците й. Така тя сутрин е на пазара, следобед на фермата, вечерта при децата, а когато заспят – при книгите. Благодарение на тях и на курса по агроекология, се е самообразовала. Чете и английски текстове, разбира по малко френски, италиански, а също и руски.

Когато не успее да продаде реколтата от малини и ягоди, приготвя сладка и сокове, и много хвали малиновия оцет, който прави.

На въпроса как издържа на толкова работа, тя отговаря с изпитана рецепта. „Правя си смут-ове от билки и плодове. Смесвам ги с кисело мляко, изпивам ги и след 10 минути всичките им витамини и минерали вече са в кръвта. Освежават само след 10 минути и ефектът е прекрасен“, обяснява Надя.

Ако си мислите, че тази трудолюбива и интелигентна фермерка се е възползвала от предимствата, които Програмата за развитие на селските райони дава на биоземеделците, които произвеждат плодове и зеленчуци, се лъжете. „Проектите изискват самофинансиране, а нямам откъде да взема толкова пари“, казва Надя. Страхува се да тегли банков кредит, защото се е уверила, че земеделието е силно рискова дейност.

Надя има три мечти. Първата, да открие повече време за децата си, за да ги възпита правилно. Да си закупи по-мощен трактор на старо, за да й е по-удобна фермерската работа. И да построи къщата в Строево. Тя ще е близо до сливовата градина, която все още не е родила, а избата на дома й ще е плодохранилището. Всичко това някога ще се случи, но има нещо, което със сигурност Надя ще прескочи в този живот. Да поддържа маникюр, да посещава салони за разкрасяване, на следи индийски или турски сериали, да убива часове в заведения, да играе лотария или други игри, да … много са. Не е ли утеха да знаеш, че си избягал от тях?