Ужасът в Димитровградско: 100 крави, бременни и теленца убити за минута

Животновъдите искат обезщетение по 2000 лв. за крава, 1500 лв. за юница, 1000 за теле. И още: докато трае карантинния срок, държавата да изплаща на пострадалите досегашните приходи и субсидии

 

Стопаните на убитите заради Заразен нодуларен дерматит говеда в селата Воден и Черногорово и сега плачат, като говорят за масовата им смърт. Не могат да спят, взимат лекарства, кравите са пред очите им. Илия Илиев от Воден е на 72 години с четири инфаркта зад гърба си и сам не знае как е оцелял след гледката с труповете на животните пред къщата му.

Първият случай на заболели животни е установен именно в село Воден,

в малкото семейно стопанство на Иглика и Илия Илиеви. Те са имали общо 21 крави, юници и теленца. Още на 3 април сутринта, когато леля Иглика изкарвала животните да ги предаде на пастира, една крава и една юница преплели крака, не можели да вървят. Днес жената е наясно, че са имали висока температура, която ги е съборила. „Аз работех като детска учителка. Знам какво е варицела по децата. Е, същото е и при кравите“, разказва Иглика.

Последвало обаждане до местния частен ветеринар, който изведнъж станал много угрижен като прегледал болните животни. Д-р Инджов не посмял да каже диагнозата, но позвънил на държавни ветеринари. Те пристигнали на 5 април и взели кръвни проби. В същия ден още две крави загубили сили. „Не мога да си обясня защо чак след седмица станаха ясни резултатите от лабораторията“, чуди се жената. След това в двора на Илиеви запристигали ветеринари от Хасково и от София, и съобщили на възрастните хора, че трябва да унищожат всичките им говеда – и бременни, и теленца, и юници. Всичко. На 14 април на поляната пред къщата насред селото, придружени от полиция и пред погледите на събралите се селяни, ветеринарите умъртвили с инжекция 13-годишната история на стопанството на пенсионерите.

„Само минута след отровата, животното подгъва крака и пада“, разказва Илия. „Тези кравички ги гледахме като деца. Даваха по 30-32 литра, даже някои стигаха и до 40. Преди 13 години закупихме две теленца Монбелиард от пазара в Раковски и оттогава оставяме женските, а стадото расте. Но вече край. Няма за кога пак да гледаме животни. Възрастни сме, нямаме вече време“, поклати глава Илия.

 

Илиеви нито са купували, нито са продавали животни. Нямат никаква идея как вирусът на тази опасна болест е попаднал при техните животни.

По-сериозна е материалната загуба на Иван Ангелов

от Черногорово. Той е имал 77 говеда. От 2008 г. е регистриран като земеделски производител. Получил е субсидия като млад фермер и е увеличил стадото. „Кравите ми бяха много млечни и макар цените на млякото да са ниски, успявах да издържам и животните, и семейството. Бяха Холщайн. Правил съм подбор, изкуствено ги заплождах, а юниците, които се телеха започваха с 25-30 литра мляко“, хвали своето изчезнало стадо Иван, който е ветеринарен техник. „Те не ни убиха животните, все едно ни убиха децата“, вълнува се човекът от Черногорово. „Не сме ги купували оттук-оттам. Увеличавахме ги в продължение на години като си ги селектирахме сами.“

Иван директно обвинява властите: „Болестта е върлувала и Турция, и в Гърция. Според мен не са взети никакви мерки. Едва сега започнаха да обясняват, а от Агенцията по храните се сърдят на колеги, които говорят по медиите, че всявали паника. Нито един от шефовете на Агенцията по храните не излезе по телевизиите и по радио да съобщи какво става. Може по интернет да са пускали информация, ама ние сме заети хора. Трябваше по телевизията да кажат, та да ги чуем. Единственото спасение, според мен, са ваксините. Доколкото знам днес нашите ще искат разрешение от Брюксел за ваксината. Ама тя е жива ваксина и заразоносителят си остава в животните“, обясни Иван. И продължи по темата, която в момента най-живо го вълнува:

Обезщетенията.

„Вече стои въпросът „Накъде оттука-нататък?“ Ние сме много притеснени, защото се използват и гледат много стари данни от статистиката за стойността на кравите. От сдружението, в което членуваме – „Тракийско мляко“, излизаме с една декларация по повод обезщетенията от Заразния нодуларен дерматит. Всички други фермерски организации ни подкрепят. Какво искаме? Ето в тази декларация посочваме разходите за едно теленце докато навърши 24 месеца.

На тази база се обосноваваме. Ние искаме 2000 лева на дойна крава, 1500 лева на юница от една до две години и 1000 лева на теле до една година. Още, както е по европейското законодателство и както е било изплатено на английските фермери за „лудата крава“, искаме да ни се плаща по време на карантинния срок, за който имаме възбрана да гледаме животни. Още не знаем какъв ще е карантинния период, говори се за шест месеца, но не е сигурно. Та искаме, докато трае той, да получаваме субсидиите, както и приходите, които бихме получавали, ако кравите бяха живи. Защото иначе какво ще се получи? Повечето животновъди са като мен на години, аз съм 43. Ние сме в трудоспособна възраст, имаме деца, аз имам и студент, и ученик. Ако ние не бъдем подпомогнати да си възстановим стадата, ще напуснем селата, защото вече няма да имаме поминък. Кой ще тръгне по чужбина, кой ще заработи като таксиметров шофьор, кой като барман. И тогава тези села ще станат като селата в Родопите и в Северозападна България – призрачни, без жив човек. Сега, виждате, са живи нашите села. Има деца, има млади хора. По веригата ще тръгне и друго – фуражните заводи ще спрат да работят като нямат клиенти, ще оставим работниците, макар и да не са много, на улицата. Не само те, ами и ние ще станем безработни. Искаме после и помощ за възстановяване на поголовието, защото няма да имаме откъде да купим животни, като ги изтрепят. Така е в чужбина. Искаме и да не ни се прекратят договорите за пасища“, изброи Иван Ангелов.

Той допълни, че при всички положения все някога ще направи ново стадо, защото това умее и това иска да работи. Доказал е, че е образцов животновъд – има млекопровод от миналата година. А скоро взетите проби за изследване качеството на млякото, са показали, че то е „екстра“.

От Агенцията по храните са съобщили на Илиеви и Иван Ангелов, че ще получат обезщетения до един месец. Иван е нащрек, защото има банков кредит и е заложил и къщата, и фермата.

И други въпроси без отговор си задавах стопаните от Димитровградско.

Защо болестта се появи направо във вътрешността на страната?

От Черногорово до границата има към 90 километра. Какви са тези комари и мухи, които са прелетели това разстояние? Какъв е този вятър, който ги е докарал от чуждата държава право в Димитровградско.

Според Иван Ангелов във всички села в общината има вече болни от Заразния дерматит животни. Ветеринарите не дават точна информация, а съобщават, че взимат проби и ги изследват.

Междувременно след 14 и 15 април, когато властите са унищожили говедата в двете ферми, вече два пъти са третирали оборите и дворовете на „огнищата“. Навсякъде са нахвърлили хидратна вар. Докато трае карантинния период, ще третират.