Пшениците на института в Садово печелят награди, сеят ги в Турция и Македония

Два сорта са клас А – за доставчици на хлебозаводи

 

17 собствени сорта пшеници представи днес пред производители и партньори Институтът по растителни генетични ресурси (ИРГР) в Садово в Деня на фермера. В последните години научният център ежегодно печели награди за иновации с новите си имена пшеници. Някои сортове са изключително добре приети от зърнопроизводителите в Турция и Македония, като и двете държави са ги вписали в официалните си сортови листи. Самият институт разполага с 3 600 дка земя, върху която развива семепроизводство. Отделно от това се сключват договори с фермери за допълнително производство на семена. Днес научните работници представиха още опитни полета с овес, тритикале, ръж, зимен грах.

Два сорта от т.нар. силни пшеници са в група А, тоест с изключителни хлебопекарни качества. Те се търсят от зърнопроизводители, които имат договори за доставка на пшеница с хлебозаводи. Сортовете от група А са „Победа“ и „Момчил“. Още един сорт – „Фермер“, е имал качествата да попадне в тази група, но авторът му от притеснения, че няма да го признаят, го е отбелязал в група Б, съобщи селекционерът Златина Ур.

 

Сортът „Момчил“ дава най-високи добиви от утвърдените силни пшеници. Той е един от признатите в Турция и в Македония. Добивите от него в Южна България са над 600 кг от декар. Имат цилиндричен клас и едро зърно. Другият голям плюс е, че сортът е студоустойчив и гарантира добра реколта на по-бедни почви, описа Благой Андонов.

„Победа“ е с високо стебло, което достига до 1-1.10 см, но в неблагоприятна година като тази, пшениците са израснали по-слабо на височина. той е сухоустойчив и студоусточив сорт с добиви около 700 кг/дка.

Сортът „Фермер“ е създаден на базата на „Победа“ от проф. Гинка Рачовска. Характерно за него е стабилността на добивите дори и в неблагоприятни години.

Авторът на стандарта „Садово 1“ проф. Дора Бояджиева посъветва зърнопроизводителите винаги да сеят върху малка площ този стар сорт, за да могат да сравняват новите. „Той е приятел на фермерите“, препоръча го тя.

Пшеницата, която няма да разочарова производителите, чиято земеделска земя е с по-беден състав или е в горски райони, е „Боряна“. Институтът го препоръчва на фермерите от Северозападна България, където добивите му достигат 700 кг/дка. „Боряна“ е в групата на икономичните сортове, устойчив е на алуминиева токсичност, тоест на кисели почни, характеризира го проф. Бояджиева. В него има ръжен ген.

Една от най-познатите в Турция български пшеници е „Юнак“ – високопродуктивен и сухоустойчив. В съседна държава са постигнали реколта от 1000 кг/дка и преди години са организирали открит ден на „Юнак“, който е събрал над 500 производители. Изключително подходящ е за отглеждане в Южна България, където по правило е по-сухо. Има характерен восъчен налеп, който в значителна степен предпазва растенията от сериозни заболявания.

Четирите най-нови сорта на Института също бяха показани – „Гинра“, „Гизда“, „Николай“ и „Никибо“. Всеки един от тях е бил награждаван, като „Гизда“ спечели отличието за иновации на тазгодишната изложба „Агра“ в Пловдив.

(Подробна информация за 4-те нови сорта пшеници – утре)

Научните работници в Садово се похвалиха с пивоварния сорт ечемик „Поток“, който „Сортове семена – Разград“ раздава като бонус в томболи.

„Ако миналата година имахме еднакви количества семена на пшеници и на тритикале, сигурно щяхме да продадем повече от тритикале“, сравни интереса към сорта „Рожен“ Иван Алексиев от института, който бе и главен гид по време на открития ден. Той поясни, че тритикалето е изключително търсено като компонент от смеска с двата сорта грах. Става въпрос са сортовете „Мир“ и „Весела“. Тези два сорта грах се засяват от животновъди, които хем осигуряват вкусен фураж за кравите, хем получават по 28 лева от декар затова, че са отгледали протеинова култура.

Обобщението за фитосанитарното състояние на тазгодишната реколта направи Петър Чавдаров. Той посочи като главен проблем жълтата ръжда. Доскоро гъбното заболяване не се е считало за опасно, но патогенът е мутирал, което затруднило химическата борба срещу него.

„Най-добрата растителна защита е превантивната“, каза Чавдаров. Когато зимата е суха, жълтата ръжда получава добри условия да се развие. При такава обстановка научният работник препоръча да се направи първо превантивно пръскане в края на март или началото на април. По-късно – след фаза изкласяване и при 5 до 10 процента цъфнали класове, трябва да се изведе второ фунгицидно третиране. „Две са напълно достатъчни, за да се предпазят посевите и от фузариоза“, добави Чавдаров. Той обърна внимание и на факта, че няма устойчиви на ръжда сортове. И ако някой дистрибутор на семена твърди обратното, то той най-вероятно е заблуден.