Ювелирът Фаберже – от любимец на императора до изгнаник

Преди 170 години на 30 май (1846 г.) в Санкт Петербург се ражда бъдещият императорски ювелир Петер Карл Фаберже. Гените му са наследство от фамилии на различни племена народи. Баща му е роден в Естония като немец с френски корени. Майка му е датчанка, дъщеря на художник. Семейството се издържа от ювелирна работилница.

Синът Петер Фаберже получава най-доброто образование в семейната професия, като се обучава във Франция, Германия, Италия и Великобритания. Когато е на 24 години, поема бащината работилница и с уменията си я превръща в изпълнител на поръчките на императорското семейство – на Александър III и Мария Фьодоровна. Той е провъзгласен и за ювелир на императорския Ермитаж.

Когато Фаберже е на 38-39 години и в разцвета на уменията си, той получава поръчка, от която започва пътя на извънредната му слава. Император Александър III му възлага задачата да направи пасхално златно яйце, което да подари за Великден на съпругата си. И други майстори са създавали бижута яйца преди това, но фината изработка на Фаберже с открояването на всеки детайл е изключителна. Първото яйце е било със скрита кокошчица, в която имало коронка, а в нея пръстен. Империатрицата остана без думи от уникалния подарък. Оттам нататък поръчките към Петер Фаберже за великденски яйца не секли. Дори и синът император Николай II продължил традицията и поднасял на съпругата си Александра Фьодоровна пасхално яйце за всеки следващ Великден. Всяко яйце е било различно, но с характеристиката на шедьовър.

Няколко знатни руски фамилии също започнали да поръчват от подаръците – запазена марка на ателиетата на майстора. Едно яйце се изработвало в продължение на година. Междувременно Фаберже привлякъл най-талантливите ювелири на Русия в ателиетата си, каквито вече имал не само в Санкт Петербург, но и в Москва и Одеса.

Известно е, че през живота си майсторът е направил общо 68 яйца, от които 54 са по поръчка на двамата руски императори.

Когато болшевиките вземат властта в Русия през 1917 г., за Петер Фаберже и семейството му настъпват тежки времена. Ателиетата и магазините, заедно с бижутата в тях, са национализирани. Фамилията напуска Русия. В онези години той често повтарял: „Живот повече няма“.

През май 1920 г. лекарите открили сърдечно заболяване на Петер Фаберже. Семейството му се преместило край Женевското езеро, където климатът бил по-здравословен. Майсторът починал в Лозана в утрото на 24 септември същата година. По-късно тленните му останки са преместени в Кан, където бил гробът на съпругата му. Неговите четирима сина – Евгений, Агафон, Александър и Николай, създали фирми с марката „Фаберже“ в Париж и Лондон.