Оп, черешка на дърво! Или защо през 2016 г. черешите са скъпи

На гости в градината на Краси Кумчев

Традиционно, и тази пролет фермерът Красимир Кумчев покани гости в черешовите си градини. Поредната група приятели (сред които и АгроПловдив) се изсипа вчера следобед в тригодишния масив, засаден с новия сорт „Феровия“. Пътьом, Краси спомена, че вече е направил окончателната сметка: Тази година двете слани, в края на март и в края на април, са обрали 70% от реколтата. „Затова качествените череши с диаметър 26-32 мм няма да паднат под 3 лева“, предсказа той. И се усъмни, че на Черешова задушница, която се пада на 18 юни, ще има достатъчно плодове.

И верно. Сред зашумените клони на ниските дръвчета, така удобни за обиране, нямаше какво да се бере. „Оп, черешка!“, радваха се децата на късмета си, когато мернат червеното плодче. Някои дръвчета въобще нямаха с какво да се похвалят. Други бяха народили по 7-8, трети – по една-две. Малко, но какви череши само! Едри, почти като слива трънка. Сочни, сладки, червени като кръв. Единствени, бутикови, трудно открити и лесно изядени, свежи, пълни със слънце и емоция, нежни, тук там опитани от някое гладно птиче.

„В нормални години добивът от декар череши, навлезли в пълно плододаване, е 1-1.2 тона“, разказа Краси. „Едно дърво ражда около 30 килограма. Тази година дръвчетата не дадоха повече от 7 до 9 кг“.

Фермерът си припомни и други подобни като аномалии години. Една от най-страшните е била 2009-а. Тогава януари се случил изключително топъл, с температури до 20 градуса. Но последният му ден бил жестоко студен – живакът паднал до минус 15 градуса. „Дърветата не издържаха на тази амплитуда от 35 градуса и реагираха. Някои от основните клони се откършиха, кората се разцепи, дървесината се оголи. При такива извънредни ситуации малцина знаят какво да направят. А то е просто: раните трябва да се намажат веднага с блажна боя и с медсъдържащ препарат – син камък, фунгуран или друг. Не че няма да боледуват, но поне ще преживеят“, привърши урока си на открито Кумчев.

Беритбата, която приличаше повече на лов на рядък дивеч, приключи с чаша италианско бяло вино „Просеко“, отпито с най-подходящото мезе. Череши, разбира се.