Нека да е лято!

Честито лято! По астрономическия календар днес е първия ден на този топъл, пищен, благословен сезон. Когато кажем лято, чуваме морските вълни, сещаме се за прохладата на водата, за студените и сини планински езера, дълбоките сенки на горите. За жегите, от които полето сякаш свири. За опеченото от слънцето зърно, което мирише на коричката на топъл хляб.

Лятото храни плодовете с чиста слънчева енергия, която не е от нашата Земя, но достига до нея, по повелите на небесните закони. То топли дори и старците без ток.

Днес е най-дългият ден на годината. Днес е нашият ден! И докато още има роса по тревата, нека не забравяме да благодарим за това, че имаме цялото си минало и цялото си бъдеще в този един единствен ден. И в следващите дни, които отново ще бъдат различни карти от тестето на живота. И които трябва да изиграем с цялата отговорност на това, че няма да се повторят.

Нека да е лято!